"Романтична изненада"

Здравейте, приятели!

Неотдавна ни се роди идеята за една нова рубрика. Кръстихме  я "Романтична изненада", звучи почти тривиално, но само почти :). В нея искаме да ви подсещаме за различни начини, с които бихте могли да зарадвате любимите си, както и да ви разказваме истории от истинския живот, които са ни впечатлили и докоснали.

Снимка:  http://inspirationaldaily.files.wordpress.com

На мен се падна честта да напиша първата публикация и реших да ви разкажа една точно такава  история - лична и истинска.

Любовта понякога ни хваща неподготвени. Много често имаме погрешна представа за нея  - прилично захаросана от филмовата индустрия. Приказките за принцеси и принцове, който яздят всякакъв чифтокопитен добитък също привнасят за нереалните ни очаквания. Представяме си  фанфари, фойерверки и безоблачни мигове...

Преди време аз съвсем не се различавах от заблудените принцесоподобни с много очаквания и извънземни въжделения. 

Любовта обаче ме отведе в чужд град, в малка стая с огромен прозорец - най-романтичното и красиво нещо в нея.

С времето грижите и проблемите не закъсняха - принцът вече съвсем не ми се струваше приказен, а непрестанното лутане в този непознат град и опитите да закърпим и без това  издъхващия си бюджет, бяха ме превърнали по-скоро в мрънкаща и досадна "Пепеляшка". Стаята ни беше затрупана от пликове "Royal mail" пълни с безрадостни новини. 

Скоро спрях да обръщам внимание на красивата гледка и намразих прозореца, който се оказа източник на пронизващия зимен вятър и чудесен повод нахалници да проникват в, и без това, ограниченото ми лично пространство.

Как да обичаш по време на криза? Това ли е животът и така ли загива любовта?

Една вечер, докато се прибирах от работа, се загледах в местните влюбени двойки, разхождащи се хванати за ръка. На пръв поглед те бяха на моята възраст, а  на втори - съвсем не така обременени от ежедневието си. Мен ме чакаше приготвянето на вечеря , повредена фурна, пералня, която се мести сама докато пере, поредният куп неприятни новини в бели пликове и,  разбира се, студената стая с огромния прозорец, на който дори не можеше да се закачи  перде , защото си нямаше корниз.

Забравих , чакаше ме и принцът , върху когото щях да изсипя гнева от безсилието си и на когото да сложа равнодушно вечерята. 

Аз дори не се замислях , че и той живее в същата безрадостна реалност! Да, любовта съвсем не бе съвместима с тази действителност.

Помня как влязох с гръм и трясък изкачих стъпалата към стаята ни, отворих разнебитената врата... и там... Там беше прозорецът, на който висеше красиво тънко перде. То пазеше моя малък свят от чужди погледи, но същевременно не скриваше красивата гледка навън. Вятърът вече не се усещаше - някой го беше обезвредил, а в средата на стаята имаше малка грееща печица. 

Но да се върна на пердето. Там забоден с карфица висеше бял плик, но на него съвсем нямаше лоши новини. Там пишеше , че съм обичана ( да, дори по време на криза и дори не толкова приказна). Не помня розата на пердето ли висеше или стоеше на масичката и все едно - нали я помня. 

Така и не забравих този миг! Жалко, че го оцених толкова късно!

Любовта няма нужда от захаросване и фанфари, тя е истинска тогава, когато може да бъде изпитана и подложена на проверка. 
Интересното в тази история е, че аз никога преди това не бях изказвала мислите си на глас, той просто умееше да променя обстоятелствата и да носи красота. Любовта е въпрос на решение и е невъзможна не по време на криза, а по време на бездействие. Не ѝ позволявайте да си тръгне само, защото не се е оказала това, което сте очаквали. Любовта е битка и може да променя само тогава, когато разберем , че промяната тръгва от самите нас.