Весело посрещане на 2013г., приятели!

Пожелаваме ви един красив, уютен и вълнуващ старт на новата година. Нека тя да е успешна, плодоносна и изпълнена с усмивки. 

Честито Рождество Христово!

Честито Рождество Христово, приятели!

Поздравяваме ви с този красив разказ на О'Хенри и желаем на всички ви да изберете за любимите си хора най-добрия, и винаги подходящ, подарък - вашата любов.

ДАРОВЕТЕ НА ВЛЪХВИТЕ

Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един цент. Монети, икономисвани по една, по две, за които бяха водени такива пазарлъци с бакалина, със зарзаватчията и месаря, че страните пламваха от безмълвния упрек, предизвикан от подобно сметкаджийство. Дела ги преброи три пъти. Един долар и седемдесет и седем цента. А утре е Коледа.    Не й оставаше нищо друго, освен да се тръшне на охлузената кушетка и да зареве. И Дела така и направи. което навежда на дълбокомъдрената мисъл, че животът се състои от сълзи, подсмърчания и усмивки, като подсмърчанията преобладават.    Докато стопанката на този дом премине лека-полека от първия стадий към втория, нека хвърлим поглед на самия дом. Мебелирана квъртира за осем долара седмично. Не че тя просто плаче да бъде описана, но като я гледаш, може и да ти се доплаче.    Долу до входа пощенска кутия, в която никакво писмо не би могло да влезе, и бутон на звънец, от който никой смъртен не би могъл да изтръгне звук. Към всичко това картичка с надпис: "Г-н Джеймз Дилингъм Йънг". "Дилингтъм" се беше разположило нашироко в неотдавнашния период на благосъстояние, когато собственикът на това име получаваше тридесет долара седмично. Сега, когато този доход бе намалял на двадесет долара, буквите на "Дилингтъм" бяха избледнели, сякаш не на шега си мислеха дали да не се свият в едно скромно и непретенциозно "Д". Но когато господин Джеймз Дилингъм Йънг се прибираше и се качваше в квартирата си, той неизменно си превръщаше в "Джим" и попадаше в топлите прегръдки на госпожа Джеймз Дилингъм Йънг, представена ви вече под името Дела. А това е много приятно.    Дела престана да плаче и понапудри бузите си с пухчето. После застана до прозореца и се загледа омърлушена в една сива котка, която се разхождаше по сивата ограда на сивия двор долу. Утре е Коледа, а тя разполага само с един долар и осемдесет и седем цента, с които да купи подарък на Джим. Месеци наред тя бе икономисвала всеки цент, който можеше да се икономиса, и ето какво бе събрала. С двадесет долара на седмица не се стига далеч. Разноските се бяха оказали по-големи, отколкото тя бе предвидила. Все така става с тези разноски. Само долар и седемдесет и седем цента за подарък на Джим. На нейния Джим! Колко радостни часове бе прекарала, мечтаейки как ще му купи нещо пубаво. нещо изящно, рядко и скъпоценно, нещо поне малко от малко достойно за високата чест да принадлежи на Джим.    На стеничката между прозорците имаше огледало. не сте ли виждали такова огледало в квартира за осем долара? Много слаб и много подвижен човек може, като наблюдава в бърза последователност смяната на отражението си в надлъжните ивици, да получи доста точна представа за своята външност. Дела, която беше тъничка и слабичка, бе усвоила това изкуство.    Изведнъж тя обърна тръб на прозореца и застана пред огледалото. Очите й излъчваха блясък, но лицето й за двадесет секунди бе загубило всякакъв цвят. Тя бързо извади фуркетите от косите си и ги разпусна.     Тук трябва да кажем, че семейство Джеймз Дилингъм Йънг имаше две съкровища, с които страшно се гордееше. Едното от тях беше златният часовник на Джим, оставен от дядо му на баща му и от баща му на него. Другото съкровище бяха косите на Дела. Ако Давската царица живееше в отсрещния апартамент, Дела сигурно би сушила разпуснатите си коси на прозореца, за да затъмни всички скъпоценности и накити на нейно величество. А ако цар Соломон работеше като портиер в тази къща и държеше всичките си богатства в мазето, Джим би вадил часовника си при всяко влизане и излизане, само и само да види как онзи си скубе брадата от завист.    И тъй великлепните коси на Дела се разляха около нея вълнисти и лъскави, подобно кафяв водопад. те се спускаха чак под коленете й и я обгръщаха като мантия. Изведнъж тя започна да ги прибира с бързи, припрени движения. После сякаш се поколеба и остана за минута неподвижна, а през това време две-три сълзи капнаха на протрития червен килим.    Старият кафяв жакет на гърба, старата кафява шапка на глава и развяла поли, с още неизсъхнал блясък в очите, тя излетя от стаята и хукна по стълбите към улицата.    Фирмата, пред която се спря, гласеше: "Мадам Софрония. Всякакви изделия от коси". Дела се качи тичешком до горния етаж и се спря за си поеме дъх. мадам, грамадна, прекалено бледа, студена, отвори вратата.    — Бихте ли купили косите ми? — попита Дела.    — Аз купувам коси — отвърна мадам — Свалете си шапката да видя как изглеждат.    И отново се струйна кафявият водопад.    — Двадесет долара — отсече мадам и поповдигна с опитна ръка гъстата маса.    — Давайте ги по-бързо — каза Дела.    О, следващите два часа прелетяха на розови криле. (Извинявайте за изтърканата метафора.) Дела тичаше от магазин на магазин да търси подарък на Джим. Такава вещ нямаше в нито един от другите магазини, а тя ги беше преобърнала всичките. Тва беше платинена верижка за джобен часовник, семпла и строга, която привличаше вниманието с истинските си качества, а не с показен блясък — каквито впрочем трябва да бъдат всички хубави вещи. Тя беше достойна дори за Часовника. Още ком я зърна, Дела разбра, че тази верижка трябва да принадлежи на Джим. Тя беше като него. Скромност и достойнство — тези качества се отнасяха с еднаква сила и за верижката, и за Джим. Взеха й двадесет и един долара и Дела забърза към къщи с осемдесет и седем цента в джоба. С такава верижка на часовника Джим би могъл без стеснение, във всякаква компания, да погледне колко е часът. Колкото и хубав да беше часовникът му, сега той често пъти го поглеждаше крадешком, защото бе окачен на стара кожена каишка.    Когато Дела се прибра в къщи, въодушевлението й отстъпи донейде място на разсъдливостта и благоразумието. Тя извади машата за къдрене, запали газта и се зае да поправи опустошенията, причинени от благородството, съчетано с любов. А това винаги е невероятно тежка задача, приятели мои, исполинска задача.    След четиридесет минути главата й се покри със ситни къдрички, с които тя удивително заприлича на палав хлапак. Дела се огледа внимателно и критично в огледалото.    "Ако Джим не ме убие още щом ме зърне, ще каже, че приличам на вариететна артистка — помисли си тя. — Но какво можех да направя, ох, какво можех да направя само с долар и осемдесет и седем цента?"    В седем часа кафето вече беше сварено, а натретият тиган стоеше отстрани на печката в очакване на котлетите.    Джим никога не закъсняваше. Дела сви платинената верижка в ръка и седна на края на масата, че да е по-близо до вратата. След малко чу стъпките му по стълбата и пребледня, макар и само за миг. Тя имаше навика да произнася кратички молитви и при най-дребния повод и сега зашепна:     — Мили боже, направи тъй, че пак да му се видя хубава.    Вратата се отвори. Джим влезе и я затвори след себе си. Изглеждаше отслабнал и угрижен. горкият! Не е леко на двадесет и две години да се грижиш за семейство. имаше нужда от ново палто, а и ръкавици му трябваха.    Джим застина неподвижен до вратата — като сетер, посушил пъдпъдък. Погледът му се спря на Дела с изражение, което тя не можеше да разбере, но което я уплаши. това не беше нито гняв, нито изненада, нито неодобрение, нито ужас — изобщо нито едно от чувствата, които можеше да се очакват. Той просто се беше втренчил в нея и от лицето му не слизаше това странно изражение.    Дела скочи от масата и се хвърли към него.    — Джим, мили — извика тя, — не ме гледай така! Отрязох си косите и ги продадох, защото Коледата щеше да ми е черна, ако не ти подарях нещо. Те пак ще пораснат. Не ми се сърдиш, нали? Просто нямах друг изход. Косата ми расте страшно бързо. кажи ми сега "честита Коледа", Джим, и нека прекараме весело празника. да знаеш само какъв хубав,какъм чудесен подарък съм ти приготвила.    — Отрязала си си косите ли? — едва успя да попита Джим, сякаш, въпреки усилената мозъчна дейност, все още не можеше да възприеме този безспорен факт.    — Да, отрязах ги и ги продадох — каза Дела. — Не ме ли харесваш и така? Аз съм си същата, макар и с отрязани коси.    Джим огледа стаята, като че ли търсеше нещо.    — Значи, вече нямаш коси? — попита той едва ли не като смахнат.    — Безсмислено е да ги търсиш — онвърна Дела. — Казах ти вече: отрязох ги и ги продадох, толкоз. Сега е Бъдни вечер, момчето ми. Бъди мил с мен, защото заради теб направих това. Може би космите в косите ми могат да се изброят — продължи тя с нежния си глас, който изведнъж зазвуча сериозно, — но кой може да измери любовта ми към теб? Да слагам ли котлетите, Джим?    И Джим бързо се съвзе от вцепенението. той взе Дела в прегръдките си. нека бъдем тактични и спрем за няколко секунди вниманието си на някой страничен предмет. Кое е по-голямо — осем долара седмично или милион годишно? И математикът, и мъдрецът ще ви дадат хогрешен отговор. Влъхвите са поднесли скъпи дари, но между тези дари е липсвал един. Впрочем тези мъгляви намеци ще бъдат разяснени по-нататък.    Джим извади от джоба на палтото си някакъв пакет и го хвърли на масата.    — Не ме разбирай погрешно, Дела — каза той. — Никаква прическа и подстригване не са в състояние да намалят любовта ми към момето момиче. но отвори този пакет и ще разбереш защо в първия момент се посбърках.    Белите подвижни пръсти разкъсахаканапа и партията. последвавъзторжено възклицание, което — уви! — чисто по женски бе сменено със сълзи и хрипания, та се наложи стопанинът на дома да пусне в ход всичките си успокоителни способности.    Защото на масата лежафа Гребените, същиат онзи комплект гребени . два за отстрани и един за отзад, — на които Дела толкова пъти се бе любувала през една витрина на Бродуей. Великолепни гребени от истинска костенуркова черупка, с блестящи камъни, покрая, свсем в тон с хубавите й, но липсващи сега коси. Те струваха скъпо — тя знаеше това — и в душата си само бе мечтала и копняла за тях, без никаква надежда, че някога ще може да ги има. И ето, сега те бяха нейни, ала липсваха косите, които биха красили тези така желани украшения.    Все пак тя ги притисна до гърдите си и когато най-сетне намери сили да вдигне глава и да се усмихне през сълзи, каза"    — Косата ми расте толкова бързо, Джим.    Изведнъж тя скочи като попарено коте и възкликна:    — Ах, боже мой!    Джим още не беше видял своя красив подарък. тя бързо му го поднесе на отворената си длан. Матовият скъп метал заблестя в лъчите на нейната чиста и предана душа.    — Кажи, не е ли чудесна, Джим? Обиколих целия град, докато я намеря. сега ще можеш и по сто пъти на ден да си поглеждаш часовника. Я ми го подай. Искам да видя как ще му стои.    Но вместо да й даде часовника, Джим легна на кушетката, подложи ръце под главата си и се усмихна.    — Дела — каза той, — нека приберем някъде подаръците и ги оставим на мира известно време. Прекалено хубави са, за да ги използваме още сега. Аз продадох часовника си, за да мога да ти купя гребените. Е, вече е време да приготвиш котлетите.    Влъхвите, които донесли дарове на младенеца в яслите, са били удивително мъдри хора. Те са измислили обичая да се правят коледни подаръци. И понеже са били мъдри, несъмнено и техните подаръци са били мъдри — може би дори с уговорка да бъдат подменени, в случай че се повтарят. А тук аз ви разказах една съвсем незабележителна история за две глупави деца, живеещи в квартира за осем долара, които без капчица мъдрост пожертваха един за друг своите най-скъпи съкровища. Но нека кажем на мъдреците в наши дни, че от всички, които поднасят подаръци, тези двама са най-мъдрите. От всички, които правят и приемат подаръци, такива като тях са истински мъдрите. Винаги и навред. Те именно са влъхвите.

Как го правят? ... Връзване на възел

Здравейте!

Днес по следите на сватбените традиции се пренасяме във Великото Кралство и по-точно в Ирландия и Шотландия.

Ритуалът "Връзване на възел" или "Tying the knot"  е традиционен  и се извършва по време на бракосъчетанията по тези ширини от векове. Според някои той се корени в келтската култура, а други го свързват с християнството, но така или иначе той е неделим от голяма част от сватбите.

Провежда се преди размяната на халките и свързва ръцете на младоженците чрез панделка вързана на възел като символ на техния съюз. Интересно е, че ръцете на младоженците трябва ба бъдат преплетени, така че да образуват знака за безкрайност, докато произнасят обетите си и се вричат един на друг до живот.

Снимка: www.stylemepretty.com/

Снимка: pinterest.com

За всички любители на символиката открихме и други приложения на прословутия възел:

Снимка: www.sneakpeeq.com

Снимка: http://thenaturalweddingcompany.co.uk

Снимка: http://pinterest.com

Как го правят?...Тройно въже

Здравейте, скъпи приятели! 

Днес стартираме нова рубрика, с която ще ви разказваме за различни и любопитни сватбени ритуали и практики по света.

След всички въпроси, които получихме за името си, а и от малко суетност :), първият ритуал, който ще ви представим в тази рубрика носи именно нашето име - "Тройно въже".

"Тройно въже" като израз произлиза от библейското описание на силата, която е вложена в човешките взаимоотношения ( Еклесиаст 10:12). Библията говори за това, че човекът единак е обречен на самота, падения и поражения, но животът с другар до теб е далеч по-успешен, дори ако минаваш през трудности.

В контекста на брачните взаимоотношения тройното въже, е сбор от три нишки, всяка от които представлява съответно мъжът, жената и Бог. Християнската вяра поставя в центъра на отношенията Бог, който ни учи да се обичаме безусловно и е най-важната нишка в един брак, която държи здраво другите две.

Брачна церемония базирана на този библейски символ е широко практикувана в САЩ.  Двойките оплитат на плитка три въженца, вричайки се пред роднини и приятели с вярата, че тяхната връзка няма да бъде разкъсана.

Снимка: http://www.theknot.com

Снимка: http://blog.shelleypaulson.com

Сватба през зимата

Здравейте, приятели!

Със застудяването на времето "Тройно въже" започна да мечтае за зимни сватби. С удоволствие споделяме любими вдъхновяващи снимки намерени в Интернет, както и някои основателни причини да кажете "Да!" през зимата.

Снимка: http://www.tumblr.com

Получете каквото искате!

За всяка булка едно от най-важните неща е да получи сватбата на мечтите си. Но в разгара на сватбения сезон, особено в неголям град като Русе, да ангажираш  желания фотограф, най-добрия ресторант, сватбена агенция, оркестър или група не винаги е възможно. През зимата, обаче,  всички професионалисти в сферата имат повече свободни дати, а вие - повече възможности.

Снимка: http://www.incasagifts.com

Снимка: The loveliest day

Спестете пари от украсата...

...или създайте истински разкош добавяйки към вече украсената, за коледно новогодишните празници, зала на ресторанта, който ще наемете през зимния сезон. 

Снимка: http://joyfulweddingsandevents.com

Меден месец на ниска цена?

В България малко двойки могат да си позволят истински пълен меден месец. И все пак повечето искат да прекарат няколко дни насаме, за да се порадват един на друг и да свалят напрежението натрупано по време на сватбената подготовка. 

Не е тайна, че редица курорти предлагат намаления и отстъпки през неактивния сезон.  Организирайки сватбата си през зимата, ще можете да се възползвате от тях и да спестите пари.

Снимка: The wedding wire blog

Снимка: The wedding wire blog

Различни аксесоари

За дамите, които обичат да експериментират, зимният сезон е най-подходящ за женитба. Студеното време дава възможност както за уникални и различни булчински  аксесоари, така и за смели сватбени украси.

 Снимка: Chancey charm weddings

Снимка:  Green wedding shoes

Комфорт 

За някои хора зимната сватба е немислима единствено поради ниските температури. Но всъщност излагането на студ би било незначително кратко, а с подходящо палто или красив дълъг шал препятствието е напълно преодолимо. Е, може би , все пак, ще пропуснете хорото при вземането на булката, но пък ще избегнете потенето и притесненията по размазването на грима - така характерни за лятото. 

Снимка: http://stylishweddingideas.com

Снимка: The wedding wire blog

А, и да не забравим...

Ще имате различни, невероятно романтични и, дай Боже, снежни снимки. Възползвайте се от красотата на зимния сезон!

Снимка: http://www.onewed.com

Снимка:   Ruffled

Снимка: Style me pretty

Ели и Наско

Здравейте, скъпи посетители на „Тройно въже”!

Днес с радост споделяме с вас едно сватбено събитие и една двойка, които значат много за нас.

Благодарни сме, че ни повериха един от най-важните дни в живота си и сме щастливи, че имахме възможността да вложим в него частици от себе си!

За нас той беше тъй специален, както и за тях самите – ден първи, ден на начало, ден отварящ врата. И докато ние вярваме, че ни предстоят и други такива, на тях желаем този

ден да е единствен, неповторим и безподобен!

Снимка: Алекс Пенева

Снимка: Алекс Пенева

Снимка: Алекс Пенева

Снимка: Алекс Пенева

Снимка: Алекс Пенева

Снимка: Алекс Пенева

Снимка: Алекс Пенева

Снимка: Алекс Пенева

Снимка: Алекс Пенева

Снимка: Алекс Пенева

Снимка: Алекс Пенева

Снимка: Алекс Пенева

Снимка: Алекс Пенева

По пътя към една мечта

Здравейте, посетители на "Тройно въже!  :)

Днес с огромно удоволствие ще споделим с вас една отдавнашна мечта, която имахме възможност да реализираме...

Странно нещо са мечтите - толкова крехки, че трудно ги произнасяш на глас, толкова далечни, че им слагаш спирачка...Те не са като целта. Целта те движи, кара те да планираш; тя те среща с хора и места. А мечтата...тя е само за теб и... отбрани.

Ако си някой, който обича дрехите и измислянето им, и сватбите, и рисуването, съвсем логично ще си помислите, че гориш от желание да изрисуваш нечия сватбена рокля. Няма да споделям цялата мечта на Ирина (че ще затрие публикацията :р), но това е било от нещата, които смятахме, че някога някъде по пътя може и да се случи.

Ето защо, когато с мен се свърза една стара познайница ( не, че е на възраст момичето, просто не се бяхме виждали от десетина години :)), която имаше желание да изрисувам сватбената ѝ рокля, почти подскочих на стола. "Помислих си, че ако ти не можеш да я изрисуваш, непременно ще можеш да ми намериш човек, който да го направи." - не знам дали си беше дала сметка, колко е права :).

Ако мислите, че тази статия е за мечтите, трябва да ви кажа, че далеч не е :). Тя е за различните булки.

Всъщност, ще се съглася, че всяка жена е уникална и удивителна, следователно няма как да не е и уникална булка. Но ще ни простите, че към тази имаме специален сантимент :).  Всичките решения по облика на сватбата, бяха много стилни и интересни, точно както и решението ѝ за рокля.

Снимка: Иван Неделчев

Снимка: Иван Неделчев

Питаме се, докъде бихте стигнали вие в избора си на рокля.

Харесвате ли нестандартните решения или предпочитате да не експериментирате точно в сватбения си ден? Въобще, ще се радваме да ни покажете каква е била сватбената ви рокля или каква бихте искали да бъде.

Очакваме да споделите с  пожелания за фантастичен и топъл уикенд, последван от успешна и спорна седмица!

До скоро! :)

Началото

Здравейте и добре дошли на всички решили да отделят малко от времето си и да го прекарат, именно, тук!

Признавам,  някак странно е усещането да напишеш първите редове за първата сватба минала през ръцете и през сърцето ти и тя да е точно твоята собствена...

По начало не харесвам българските традиционни сватби. Чуждо ми е и вземането на булката от дома ѝ с оркестър и виещо се хоро, и ритането на менчета, и подливането на вода за късмет...Понякога ме смятат за крайна в убежденията си, но до тях съм стигнала някак...живеейки.

Спомням си, например, как преди няколко години, присъствайки на една сватба, ме изправиха сред другите неомъжени момичета, за да опитам и аз да хвана букета на булката. Беше в сложен момент от взаимоотношенията ни със съпруга ми - тогава мой дългогодишен приятел.

Помня усещането да стоиш там, докато всички ви гледат; бързата мисъл с въпросителна накрая - искам или не аз да бъда следващата булка, дали въобще любовта е още жива в мен, дали още съм обичана и желана.

Не "замерих" приятелките си с букета - някак вярвам, че не им е липсвало :). И питка не чупихме зад гърбовете си - ние си знаем кой командва и без това ;).

Разбира се, вашата сватба ще бъде, каквато вие мечтаете да бъде и това е точно толкова хубаво, колкото е хубаво, че сме различни като хора едни от други :).

Аз съм щастливка, че със съпруга ми бяхме единодушни за всичко около сватбата и че независимо от всички спънки и неудачи ( а такива винаги има :)) това, което накрая се получи, беше много по-хубаво от всяка представа и идея, която сме имали.

Насърчавам ви, скъпи приятели, преди да планувате сватбата си да помечтаете. Да си припомните защо се обичате, да се обърнете към това кои сте и независимо от  роднини, приятели и традиции, да се осмелите да сътворите тържеството си такова, каквото го искате. При това, не защото "това си е вашата сватба", а защото в истинската любов "трябва" не съществува. Там е свобода.

Снимки: Алекс Пенева