събота, 27 октомври 2012 г.

По пътя към една мечта

Здравейте, посетители на "Тройно въже!  :)

Днес с огромно удоволствие ще споделим с вас една отдавнашна мечта, която имахме възможност да реализираме...

Странно нещо са мечтите - толкова крехки, че трудно ги произнасяш на глас, толкова далечни, че им слагаш спирачка...Те не са като целта. Целта те движи, кара те да планираш; тя те среща с хора и места. А мечтата...тя е само за теб и... отбрани.

Ако си някой, който обича дрехите и измислянето им, и сватбите, и рисуването, съвсем логично ще си помислите, че гориш от желание да изрисуваш нечия сватбена рокля. Няма да споделям цялата мечта на Ирина (че ще затрие публикацията :р), но това е било от нещата, които смятахме, че някога някъде по пътя може и да се случи.

Ето защо, когато с мен се свърза една стара познайница ( не, че е на възраст момичето, просто не се бяхме виждали от десетина години :)), която имаше желание да изрисувам сватбената ѝ рокля, почти подскочих на стола. "Помислих си, че ако ти не можеш да я изрисуваш, непременно ще можеш да ми намериш човек, който да го направи." - не знам дали си беше дала сметка, колко е права :).

Ако мислите, че тази статия е за мечтите, трябва да ви кажа, че далеч не е :). Тя е за различните булки.

Всъщност, ще се съглася, че всяка жена е уникална и удивителна, следователно няма как да не е и уникална булка. Но ще ни простите, че към тази имаме специален сантимент :).  Всичките решения по облика на сватбата, бяха много стилни и интересни, точно както и решението ѝ за рокля.



Снимка: Иван Неделчев

Снимка: Иван Неделчев

Питаме се, докъде бихте стигнали вие в избора си на рокля.
Харесвате ли нестандартните решения или предпочитате да не експериментирате точно в сватбения си ден? Въобще, ще се радваме да ни покажете каква е била сватбената ви рокля или каква бихте искали да бъде.

Очакваме да споделите с  пожелания за фантастичен и топъл уикенд, последван от успешна и спорна седмица!
До скоро! :)



неделя, 21 октомври 2012 г.

Началото

Здравейте и добре дошли на всички решили да отделят малко от времето си и да го прекарат, именно, тук!
Признавам,  някак странно е усещането да напишеш първите редове за първата сватба минала през ръцете и през сърцето ти и тя да е точно твоята собствена...

По начало не харесвам българските традиционни сватби. Чуждо ми е и вземането на булката от дома ѝ с оркестър и виещо се хоро, и ритането на менчета, и подливането на вода за късмет...Понякога ме смятат за крайна в убежденията си, но до тях съм стигнала някак...живеейки.

Спомням си, например, как преди няколко години, присъствайки на една сватба, ме изправиха сред другите неомъжени момичета, за да опитам и аз да хвана букета на булката. Беше в сложен момент от взаимоотношенията ни със съпруга ми - тогава мой дългогодишен приятел.
Помня усещането да стоиш там, докато всички ви гледат; бързата мисъл с въпросителна накрая - искам или не аз да бъда следващата булка, дали въобще любовта е още жива в мен, дали още съм обичана и желана.

Не "замерих" приятелките си с букета - някак вярвам, че не им е липсвало :). И питка не чупихме зад гърбовете си - ние си знаем кой командва и без това ;).

Разбира се, вашата сватба ще бъде, каквато вие мечтаете да бъде и това е точно толкова хубаво, колкото е хубаво, че сме различни като хора едни от други :).

Аз съм щастливка, че със съпруга ми бяхме единодушни за всичко около сватбата и че независимо от всички спънки и неудачи ( а такива винаги има :)) това, което накрая се получи, беше много по-хубаво от всяка представа и идея, която сме имали.

Насърчавам ви, скъпи приятели, преди да планувате сватбата си да помечтаете. Да си припомните защо се обичате, да се обърнете към това кои сте и независимо от  роднини, приятели и традиции, да се осмелите да сътворите тържеството си такова, каквото го искате. При това, не защото "това си е вашата сватба", а защото в истинската любов "трябва" не съществува. Там е свобода.






























Снимки: Алекс Пенева