Тройно въже и маймунките

Днес ще ви разкажем в снимки и възгласи за един прекрасен празник, който успяхме да изживеем благодарение на едно слънчево семейство:).  Широката усмивка, елегантността  и топлината на Деси не могат да останат  незабелязани, и да не събудят симпатии. Скоро след като се запознах с нея, с Венета взехме решение да реализираме "Тройното си въже". Като всяко ново начинание и това ни носеше доза колебание, съмнения и тревоги...  Без да ни познава добре, Деси ни окуражаваше мило с насърчители коментари и доста често всяка нейна дума  беше като мехлем за нас:).

снимка: Юлия Гарбозанова

Преди около месец ни потърси, за да ни попита дали организираме детски рождени дни. Истината е, че планувахме във времето напред да се занимаваме с подобна организация, но не бяхме предполагали, че ще е толкова скоро. Предложението да се заемем с този важен за нея и семейството ѝ ден ни даде криле. Идеята ѝ беше чудесна и много подходяща за един двугодишен младеж. Беше замислила маймунско парти с подаръчета за малките маймунки, забавления и игри. На помощ се беше притекла и лелята на малката маймунка, Коце, която беше подбрала и изпратила чак от Англия  част от аксесоарите за маймунския рожден ден, които ние да аранжираме и подредим. Подаръчетата и табелката Вени изработи и съобрази умело с цялата маймунска атмосфера. Разбира се, парти без официално поканена маймунка, в ролята на която влезе една невероятна професионалистка и наша близка. Благодарим ти, Светле! 
Оставаше ни само да играем, да се смеем и да похапнем торта по маймунски.

Емоциите, който изживяхме благодарение на Деси, съпругът ѝ и очарователния малък мъж, бяха страхотни. Да не забравя да спомена  всички малки и големи гости на  Коце, които дълго време ще помним.

Благодарим ви!

снимка: Юлия Гарбозанова

снимка: Юлия Гарбозанова

снимка: Юлия Гарбозанова

снимка: Юлия Гарбозанова

снимка: Юлия Гарбозанова 

снимка: Юлия Гарбозанова

снимка: Юлия Гарбозанова

снимка: Юлия Гарбозанова

снимка: Юлия Гарбозанова

История за "буклите" и мечтите

Днес сме си поканили на гости Нина Спасова, тя е коафьор и собственик на салон, но преди да й задам дежурните въпроси много искам да ви разкажа нещо:). Познавам Нина от доста време и никога не забравих историята й. Започнах да работя в един малък салон, като маникюрист-рисуването има много приложения. Нина беше една от фризьорките в салона и когато нямах клиенти обичах да я гледам как работи, хванеше ли ножицата сякаш всичко друго изчезваше. За нея  разказаха как един ден е прочела обява, в която набират фризьорки, без грам опит се хваща и отива на място, обяснява, че мечтае от малка за това и сега няма да изпусне  шанса си.Чудех се дали не е изглеждала, наивно и несериозно, но все пак я взимат  в същия този салон, в който я срещнах. За броени месеци  от момиче, никога не хващало ножица става една от най-добрите. Когато се уморя от рутината и съм на път да се откажа от своята мечта отивам да погледам как Нина, не просто подстригва, а твори. Запознайте се с нея и никога не оставяйте желанията на сърцето си да тлеят.  
-Здрасти, Нина. От колко време се занимаваш с коафьорство и как реши да започнеш? Знам , че историята е интересна, разкажи ни я?

-Занимавам се с професията от 10 години. Относно как реших да се занимавам с това- просто сбъднах детската си мечта. Имах късмета да попадна на добър учител, който даде всичко от себе си за да бъда това което съм.

-Днес работиш в собствен салон, труден ли беше пътят до тук?

-Не беше никак лесно, но се гордея с това, което съм постигнала до момента. Разбира се, няма да спирам да се развивам и да вървя напред, и нагоре.

-Кой са нещата, от които черпиш вдъхновение за работата си?

-Вдъхновение са ми самите клиенти, стилът им на обличане, характерът им -отбелязвам, че това как говорят и се държат е от значение, защото така бих избрала точната визия, която ще отговаря на желанията им. Предполагам всички знаят, че фризьорите са и психолози, макар и без завършено образование за това :).

-Съгласна ли си,че фризьорът е личният лекар за косата на една жена?

-Абсолютно съм съгласна, фризьорът може да постави "диагноза" на косата и да препоръча правилните продукти, от които се нуждае.

-Кой са тайните на здравата и красива коса, може ли да се постигне тя дори, когато не ти е генетично заложена?

-За да бъде косата здрава и красива задължително е да се подстригва периодично ( веднъж на 2-3 месеца), да се използват правилните продукти според типа коса  и най-вече умерено третиране, като боядисване, изправяне и навиване. Препоръчвам на всички да не правят тези процедури сами, а да посещават фризьорите си. В салоните се използват професионални продукти, щадящи и правилно подбрани според нуждите на косата.

-Дай ни няколко съвета как да постигаме здраве и свежест за косите си?

-Хубаво е периодично да се правят подхранващи терапии, зависи разбира се кой от какво има нужда. За целта се доверете на фризьора си и се съветвайте повече с него. Когато тялото има нужда от лечение се обръщаме към лекарите си и те изписват лечение, така е и с косите ни.

-В навечерието на баловете ми се иска да поговорим за бъдещите абитуриенти. Кой са последните модни тенденции и как трябва да изглежда прическата на една млада красива дама в балната нощ според теб?

-Актуални в момента са небрежни или естествени коси с леко преливни кичури, които дават един страхотен завършек на балната прическа. Момичетата на тази възраст са достатъчно красиви и наша работа е да подчертаем това. Да накараме хората да забележат момичето, а не само прическата или грима.

-Случва ли се често клиентите да оставят избора за прическа в твоите ръце?

-За моя голяма радост се случва доста често. Това, че клиентите ми се доверяват изцяло, ме кара да се чувствам щастлива и горда.

-Да поговорим малко за сватбените прически, по какво се различава една сватбена прическа от тази за прием или специален случай?

Сватбената прическа изисквали повече умения и време от страна на фризьора?

-Сватбеният ден е един от най-важните в живота на всяка жена, от собствен опит го знам :). Затова, когато правя сватбена прическа се старая да дам всичко от себе си, за да може булката да се чувства спокойна, и когато разглежда снимките да харесва всяка една част от прическата.

-Има ли булка, която няма да забравиш и защо?

-Има една, която няма да забравя,  защото направих абсолютно нестандартна и шантава  прическа. Много харесвам различните неща, винаги съм бягала от рутината.

-Как би посъветвала булките и абитуриентите да подхождат към избора си на прическа?

-Трябва да съчетаят прическата с облеклото, да се съобразят със стилът си като цяло (как се обличат и какви прически си правят в ежедневието), за да може да се чувстват комфортно в празничния ден.

-Не мога да не спомена , че ти си част от екипа на „Сватбата на нашите мечти”. Защо реши да участваш в това начинание?

-Защото много ми хареса идеята и имаме възможност  да зарадваме една двойка, която ще заслужава това.

-Ти ще си специалиста, който ще се погрижи за част от визията на младоженците ни съвсем безвъзмездно, смяташ ли , че това може да не е единичен случай , а да стане практика?

-Бих се радвала да има още такива случаи, защото много хора не могат да си позволят всичко, което ние ще им дадем. Да видиш колко са щастливи хората е най-голямото признание за това което правиш.

-Просто занаят или изкуство е за теб работата ти?

-Изкуство, защото всяка коса за мен е платно на, което трябва да нарисувам най-красивата картина.

-Какво би посъветвала момичетата и момчетата тръгнали по пътя на коафьорството?

-Съветвам ги да продължат да учат, дори и след като са започнали да практикуват, защото тенденциите се менят постоянно и винаги има какво да се научи.

-Случвало ли ти се е да искаш да се откажеш от професията, защо? Какво те накара да останеш в бранша?

-Никога не съм мислила да се отказвам от професията си, смятам че това е моето призвание. Много съм  щастлива когато работя.

-Един коафьор трябва ли да има талант за това или може да се научи, като занаятчийство?

-Трябва да има талант. Всеки може да научи суровия материал, но след това трябва да го развиеш по твой си начин. Ако таланта го няма не могат да се получат нещата.

-Кой са най-трудните моменти в работата ти?

-Работата ми дава само удоволствие и не мисля че има нещо което да ме затруднява.

-Как си почиваш от умората в професията и има ли пренасищане?

-Няма пренасищане, винаги се правят нови и различни неща, както хората така и прическите им са различни. Има разнообразе и това ми стига.

-Има ли някой от който все още се учиш и възхищаваш в бранша?

-Винаги ще се уча, защото искам да се развивам. А  дали имам някой, на който се възхищавам- има. Всички сме различни и винаги можеш да видиш нещо ново, дори и от твои ученици. 
  
 Не знам дали прочетеното е било интересно за вас, но от както познавам Нина искам да разкажа тази история и тя съвсем не е с цел да  рекламирам някого. Мечтите винаги са от значение, ако имаш смелост да ги последваш и нейните "Фукли с букли" са доказателство, че умения и опит се придобиват, но първо е нужно да си имал своята малка детска мечта.

Романтична изненада...Какво обичам в теб?



снимка:www.google.com



Преди време гледах филм, който до известна степен промени живота ми или поне насочи част от него в съвсем друга посока. Филмът е очевидно стар и човек не би казал, че е произведение на изкуството, но има интересен сюжет и непременно те кара да се замислиш дали това, което показва,  е наистина възможно.

Няма да ви го разказвам, защото ако решите да го гледате, едва ли ще ви е интересно, но след кратко търсене в Интернет се оказа, че има книга базирана на него (или обратното...не разбрах). 

Тя представлява съвкупност от 40 предизвикателства, по едно от които да изпълняваш всеки ден, така че да покажеш на съпруга/та си, че го обичаш, като крайната цел е да заздравиш или спасиш брака си.

Едно от предизвикателствата  беше да съставиш списък на качествата, които обичаш в партньора си, да отидеш при него и да му кажеш колко си благодарен и щастлив, че той е такъв. Към предизвикателството имаше и малко бележки. 
Авторът обясняваше, че е важно как мислим за партньора си, защото това се отразява върху отношението ни към него. Ако мислим винаги за лошите му черти, ще бъдем вечно огорчени и ще се държим все по-зле с него, но ако мислим за добрите, ще го ценим повече и следователно ще се държим по друг начин.

Признавам, че ако и да бях съгласна с написаното, подцених предизвикателството. Звучеше ми малко сладникаво, напудрено и леко повърхностно. 
Същевременно, обаче, оцених, че не прекарвам много време в добри мисли за любимия си човек. Дори напротив - открих, че с годините съм започнала да го подценявам, да търся грешките му и лошите му страни...Сякаш той е някак "другата страна", от която трябва да се пазя...
Изведнъж се почувствах ужасно изобличена. Бях сигурна, че подобен списък би ме затруднил...и е факт, че в началото беше много кратък. 
Мислиш си, че обичаш някого, че правиш всичко за него, че по-често ( да не кажа "винаги" ) той е виновен, защото никога не  прави каквото и както трябва...а един ден просто се оказва, че ти не си оценявал другия достатъчно и си бил отвратително неблагодарен. 

Но си поставих цел. Казах си, че след като ще се омъжвам за този човек, след като сме заедно от толкова време, ще си спомня всички онези неща, които обичам и ценя в него... Истината е, че свикнеш ли веднъж да подценяваш е много трудно да започнеш да оценяваш. Но малко по малко промяната настъпва. В крайна сметка списъкът не е спирал да расте оттогава :), но на онзи етап се превърна в малка романтична изненада.

Написах качествата върху сърца и олепих с тях една цяла стена в стаята на любимия в момент, в който не си е вкъщи, за да може да се изненада, когато се прибере от работа. 
Иска ми се да можех да ви опиша или цитирам това, което чух, когато ми се обади открил изненадата си. 
За всичките години, в които сме били заедно, винаги съм се старала да го изненадвам и да му правя хубави подаръци и определено не очаквах да ми каже, че за него това е най-хубавият от всички...

"Открих", че думите имат значение. Да оценяваш и да  издигаш другия е невероятна сила, произвеждаща не само моментно щастие, но изграждаща човека, караща го да утвърждава другите на свой ред и да продължи да развива качествата и потенциала си. Струва си да опиташ!

На Фокус със Станислава Дамянова

Днес ще си поговорим по женски за красотата, грима и още нещо с очарователната Станислава Дамянова.Чувствайте се добре дошли да станете участници в разговора ни. Приятно прекарване!

-Здравей, Стаси! Разкажи накратко за читателите ни коя е Станислава Дамянова?
-Художник, запленен от творенето върху човешко лице, артист...

-Как и защо реши да влезеш в амплоато на гримьор?

 -Като човек, занимаващ се с изкуство, стремежът към красивото ме е следвал винаги. Като жена пък изобщо не ми беше трудно, аз си бях модел и се "упражнявах" върху себе си. Обичам да гримирам. От съвсем малка рисувам, завърших гимназия и университет, където продължавах да се занимавам с изящни изкуства. Хобито ми от дете се превърна в професия "учител по изобразително изкуство", а хобито ми от тийнейджър някак естествено премина в желаната ми работа. За мен няма разлика, когато твориш - просто сменяш изразните средства.

-Кой са най-често срещаните грешки, допускани от дамите и в частност от булките  при избора на грим?

-Твърде много от всичко!

-Има ли нещо, което наистина те вдъхновява, когато работиш? Кое е то?

-Човекът, емоцията...Мисля си за момента на срещата между двамата младоженци, когато Той за пръв път ще види Нея, като булка- красива и развълнувана.

-Каква е тайната на добрия грим?

-Според мен добрият сватбен грим е този, който не се налага, а помага.

-Как трябва да изглежда гримът на една булка според Станислава Дамянова?

-Деликатен, в тонове, близки до естествения цвят на кожата. Предпочитани от мен са земните нюанси на кафявото, преминаващи понякога в златисто и производните на розовото. В зависимост от типажа на модела. Всичко в него трябва да крещи "невинна".

-Кой са най-често срещаните проблеми в работата ти с младоженките?

-Не съм имала конкретен проблем в моята работа си. Осъзнах, че е много важно в сватбеният ден булката да е спокойна, в чисто организационен план, за да запази хубавите и чисти емоции за нея и бъдещият й съпруг. Ако има проблем в това, се създава напрежение във всеки аспект.

                                 

-Знам, че работиш с редица фотографи по време на фотосесиите им , различава ли се гримът за фотосесия и с какво?

-Да, различава се. Там се търси конкретна визия и внушение, подчинено на цялостният стайлинг.

-Какъв грим си мечтаеш да направиш?

-Филмов.

-Може ли гримът да преобрази една жена?

-Да, може. Може да й създаде и друга самоличност, друго самочувствие, друга реалност дори. Но може и да й подскаже леко, да подчертае красивите й устни или очи, защото в тях се оглежда душата й.

-Би ли посъветвала читателките ни как да изберат гримьора си, за да не останат разочаровани във важен за тях момент

-Да осъществят личен контакт с гримьора, да обсъдят желанията си с него, съответно да се доверят на професионализма му след един пробен грим. Така най-лесно ще раберат дали са се разбрали и най-важното ще избегнат нежеланото напрежение, за което по-горе споменах. Това е улеснение не само за клиента, но и за гримьора, защото той ще знае конкретната си задача и също ще твори спокоен.

-Какво мислиш за „предозирането” на макиаж в последно време?

-Зависи от това колко е часът навън и къде се намираме. Ако е вечер и сме в нощен клуб "предозирането" е приемливо и ефектно. Ако сме на модния подиум при силни прожектори също. Не бива да се бърка сценичният и вечерен грим с ежедневния, за да се изпадне в нелепа ситуация.

-Съгласна ли си да споделиш цените, на които работиш?

- Булчинският грим е 50 лв, а при друг повод е 40лв. Разбира се, когато има по-специфични желания, примерно изкуствени мигли цената е по-висока.

-Интересно ми е има ли булка, която ти е доверила грима си и няма да забравиш?

-Всички ги помня с приятно чувство, а някои ги чувствам особено близки. Аз оставам през целият ден с тях,  споделяме го, съпреживяваме го, смеем се заедно на следсватбените сесии...Как да забравя това? 

-Какво прави една жена красива според теб?

-Обичаната и обичащата...

-Посъветвай читателките ни как лесно и бързо да бъдат ослепителни всеки ден и особено на сватбения си?

-Да заложат на добрата основа и лек фон дьо тен за свеж тен, матови дискретни сенки за през деня, малко очна линия или молив за подчертаване на окото, малко спирала, гланц на устните и...усмивка.

На ФОКУС с Цветан Папазов- 2 част

Здравейте!
Днес ви предлагаме да прочетете продължението на разговора ни с Цветан Пазаов.Приятно четене!

-Колко време преди сватбата (в идеалния случай) е необходимо младоженците да ангажират видеооператор? 

-Тук мисля, че колкото по-навреме – по-добре, с което би се избегнало неудобството да звъниш в последния момент на един, втори, трети оператор, понеже се оказва, че тази дата вече им е заета, ако да речем това остане за последния месец, или още по-лошо – за последните дни преди сватбата. Има и друго – ако си решил, че искаш да те снима точно определен човек или екип – с по-ранна дата можеш  да си по-спокоен и със сигурност шанса да наемеш конкретния оператор ще е по-голям.

-Много младоженци избират за видеооператор и фотограф един и същ професионалист. Как, според теб, това се отразява на услугата и ти би ли го практикувал? 

-Ще започна отзад напред – не, не бих.  И с риск следващите редове да не се харесат на някого аз бих попитал: А какво ще кажете, ако този, същия професионалист, можеше и да им пее през това време...?!? Моето мнение е, че това е несериозно поради редица причини, които не смятам за нужно да изброявам в детайли. Все пак става дума за един от най-важните дни в живота; не мисля, че е оправдано да се прави компромис именно със най-ценното, което остава след време – спомените. Сякаш има хора, които искат сватбата да им се случи по най-добрия начин и за всичко са готови да си платят само и само в самия ден всичко да е на ниво. Съгласен съм – трябва да бъде на ниво, понеже това определя и начина, по който младоженците ще се чувстват през този специален ден. Но идва и следващия момент – за да стане това на практика, бюджета става големичък. И сега идва и въпроса – „от какво да спестят” – ами... за съжаление много често от фотограф и оператор. Но много двойки пропускат един важен факт – именно нашата работа е онази, която след време ги връща към този ден. Това е споменът, който по мое мнение трябва да бъде на първо място в мисълта и плана за бюджет на всеки сватбен ден.

-Предлагаш ли различни пакети с услуги и какви са? 

-Да, пакети имам, но бих казал, че те могат да служат за някаква основа, тъй като винаги може да има нещо, което не е в пакета или да се потърси някаква комбинация от различни услуги в пакетите... Но общо взето пакетите предлагат различни комбинации -  заснемане от един или двама оператори, съответно със или без допълнително озвучаване на важните моменти, в които говора е основен елемент; различни варианти на крайния продукт – клип и филм, за които стана дума по-горе; така също различни отделни услуги, свързани с начина на заснемане и използваната техника, които могат да се добавят към тези пакети.

-Сам ли работиш или в тази професия е задължително да имаш екип? Това как се отразява на цената на услугата?

- Може би трябва да съм като бог Шива, за да успявам съвсем сам J. Работата в екип е важна, особено когато техническите средства, намесени в изпълнението на определен проект са повече. За цената – разбира се, че участието на повече хора струва повече – това е нормално. Работата на този екип, обаче е предварително калкулирана и заложена в цената. Точно по тази причина за мен е важно да знам, че двойката, която иска оферта от мен е на първо място запозната с моята работа и визията, която аз имам за сватбен филм, след което да уточним в разговор детайли по самия план за деня на сватбата и накрая заедно да изберем кое от нещата, които предлагам е нужно, кое не би било необходимо и по този начин да стигнем до най-обоснованата и разумна цена, която да е за точно конкретни параметри на услуги и продукти. Това е определящо за големината на екипа, който ще работи по заснемането и създаването на сватбения филм.

-Има ли комични моменти и гафове по време на заснемането на сватба, които няма да забравиш? Какво се случи? 

-Един от гафовете, които си спомням беше в следствие на невнимание от моя страна. Това, което стана беше, че когато една от картите на камерата се напълни и трябваше да я сменя бързо с празна, за да не изтърва нещо интересно от случващото се в ресторанта, се оказа, че празна карта нямам. Бях я забравил в една от другите чанти, а те бяха на около 120 км. От мястото на което беше сватбата.  В първия момент изтръпнах, но слава Богу, че не бях сам и човек от екипа спаси положението. В крайна сметка всичко мина гладко.

-Какво друго снимаш?

-Снимам в различни направления. Преди сватбения проект снимах и продължавам да снимам музикални клипове. Обичам също да снимам кратки филми. Иска ми се да снимам и реклама или нещо за бизнеса. Като цяло всичко, което има художествен характер. За това и сватбените ми филми имат такова излъчване.

-Кои са другите ти любими занимания?

-Аз съм музикант по образование, но след шестте години като артист-оркестрант в музикално-драматичния театър във В. Търново сега музиката ми е като хоби, с малки изключения. Обичам да играя с децата си, макар и по-рядко отколкото ми се иска да можех.

-Почиваш ли си от видеозаснемането? По какъв начин?

-От видеото си почивам с музика, от музиката си почивам с видео, а от двете си почивам, когато имам време със семейството си. Ама дето е казал някой си – луд умора нема :).

На ФОКУС с Цветан Папазов

Здравейте, приятели!

Днес ще си говорим за видеозаснемането на сватбения ден или на следсватбената видеосесия с един невероятен видеооператор, музикант и видеограф. Той е Цветан Папазов и успя да ни накара да мечтаем за един нов вид заснемане на един от най-важните дни за двама влюбени, докато гледахме клиповете му. Предлагаме ви да помечтаете заедно с нас. Приятно четене!

-Кой е Цветан Папазов?

-Музикант, барабанист и запален видеограф, който съчетава познанията си в областта на музиката от една страна и страстта си към заснемането и обработване на видео от друга, за да създава своето изкуство.

-Как избра видеозаснемането? 

-Бях на 18; не оставих родителите си на мира, докато не ми купиха видео камера ( за бала ). От тогава това ми е хоби, което с времето ставаше все по-привлекателно и през 2010 г. реших да започна нещо по-съществено в тази насока. Отначало това стана с няколко музикални видео клипа, които заснех в периода 2010-2011 година.  Към края на 2011 реших да стартирам и сватбен проект, който през 2012-та  стана факт. Към това мое желание ме подтикнаха няколко сватбени арт-видеа на видеографи извън България, които след като гледах си казах – това е което трябва да се прави и тук. За решението ми помогна и Явор Седянков, с когото се познаваме от дълги години.

-Сватбеното видеозаснемане – изкуство или просто работа? 

-Така като гледам за много е просто работа.  За мен обаче това си е изкуство, а изкуство го прави отношението, което имаш към него.

-Имаш ли отношение към брака и това отразява ли се на работата ти? 

-При почти 10 годишен опит, няма как да нямаш отношение. Сега ако трябва да съм по-сериозен – брака е нещо свято и чисто. Това ме кара да търся такива моменти в деня на сватбата, които да показват искреността и щастието на двамата младоженци – в  действията, погледите,  жестовете им...

-Какво мислиш за нивото на услугата в България? 

-Ами... има какво още да се желае, ако мога така да се изразя.Чрез своята работа се опитвам да вложа по-друго виждане, друго отношение, с което да покажа, че тази услуга има и друга страна; че може да бъде и на друго ниво.

-Сякаш повечето младоженци избират видеооператор по препоръка.  Какви са критериите, по които ти би искал да бъдеш избиран? Как би се отразило това на нивото на услугата в бранша? 

-Когато става дума за услуга не трябва да забравяме, че не е все едно кой ще я извърши, с какви средства или  материали и какво ще получим като краен резултат. Все едно дали става дума за услуга в сферата на строителните и ремонтни дейности или в кулинарната област, или пък говорим за аудио-визуална услуга, каквато е нашата. Сякаш типична черта на българина е най-напред да пита „колко струва”, без дори да си е направил труда да разбере за какво ще плаща. Не поставям всички под общ знаменател, разбира се. Ще ми се причината, някой да избере моите услуги да е защото е видял това, което съм заснел и го е харесал. Ако някой ме е препоръчал – добре, но онзи, на когото съм препоръчан, според мен трябва сам да е убеден, че харесва начина ми на работа и видеото, което правя. Това как би се отразило на нивото на услугата като цяло – мисля, че  всеки сам може да направи извод за себе си.

-Какви проблеми срещаш при работата си с младоженците? 

-За сега нямам проблеми. Може би единствено това, че не винаги са наясно какво точно искат да получат от онова, което мога да им предложа.

-Признавам, че аз трудно бих изгледала сватбения си филм повече от веднъж, тъй като има много голяма продължителност и доста повтарящи се събития. Няма ли алтернатива за нетърпеливите като мен? 

-Точно тук е мястото на формата, в който съм избрал да създавам крайния продукт – а именно кратък клип, който съдържа есенцията от събитията и емоциите на целия ден, а за онези, за които този клип не е достатъчен изработвам и филм с максимална продължителност 45 минути. Хубавото, дори на 45 минутния филм е, че се гледа на един дъх и може да  бъде изгледан много пъти с приятели без да се отегчат нито те, нито вие. А малкия клип - дори за 10 мин. някой да ти дойде на гости, пак и половината време няма да му коства да види сватбения ви ден.

Очаквайте скоро продължението на разговора ни с Цветан Папазов. Струва си!