Романтична изненада...Какво обичам в теб?



снимка:www.google.com



Преди време гледах филм, който до известна степен промени живота ми или поне насочи част от него в съвсем друга посока. Филмът е очевидно стар и човек не би казал, че е произведение на изкуството, но има интересен сюжет и непременно те кара да се замислиш дали това, което показва,  е наистина възможно.

Няма да ви го разказвам, защото ако решите да го гледате, едва ли ще ви е интересно, но след кратко търсене в Интернет се оказа, че има книга базирана на него (или обратното...не разбрах). 

Тя представлява съвкупност от 40 предизвикателства, по едно от които да изпълняваш всеки ден, така че да покажеш на съпруга/та си, че го обичаш, като крайната цел е да заздравиш или спасиш брака си.

Едно от предизвикателствата  беше да съставиш списък на качествата, които обичаш в партньора си, да отидеш при него и да му кажеш колко си благодарен и щастлив, че той е такъв. Към предизвикателството имаше и малко бележки. 
Авторът обясняваше, че е важно как мислим за партньора си, защото това се отразява върху отношението ни към него. Ако мислим винаги за лошите му черти, ще бъдем вечно огорчени и ще се държим все по-зле с него, но ако мислим за добрите, ще го ценим повече и следователно ще се държим по друг начин.

Признавам, че ако и да бях съгласна с написаното, подцених предизвикателството. Звучеше ми малко сладникаво, напудрено и леко повърхностно. 
Същевременно, обаче, оцених, че не прекарвам много време в добри мисли за любимия си човек. Дори напротив - открих, че с годините съм започнала да го подценявам, да търся грешките му и лошите му страни...Сякаш той е някак "другата страна", от която трябва да се пазя...
Изведнъж се почувствах ужасно изобличена. Бях сигурна, че подобен списък би ме затруднил...и е факт, че в началото беше много кратък. 
Мислиш си, че обичаш някого, че правиш всичко за него, че по-често ( да не кажа "винаги" ) той е виновен, защото никога не  прави каквото и както трябва...а един ден просто се оказва, че ти не си оценявал другия достатъчно и си бил отвратително неблагодарен. 

Но си поставих цел. Казах си, че след като ще се омъжвам за този човек, след като сме заедно от толкова време, ще си спомня всички онези неща, които обичам и ценя в него... Истината е, че свикнеш ли веднъж да подценяваш е много трудно да започнеш да оценяваш. Но малко по малко промяната настъпва. В крайна сметка списъкът не е спирал да расте оттогава :), но на онзи етап се превърна в малка романтична изненада.

Написах качествата върху сърца и олепих с тях една цяла стена в стаята на любимия в момент, в който не си е вкъщи, за да може да се изненада, когато се прибере от работа. 
Иска ми се да можех да ви опиша или цитирам това, което чух, когато ми се обади открил изненадата си. 
За всичките години, в които сме били заедно, винаги съм се старала да го изненадвам и да му правя хубави подаръци и определено не очаквах да ми каже, че за него това е най-хубавият от всички...

"Открих", че думите имат значение. Да оценяваш и да  издигаш другия е невероятна сила, произвеждаща не само моментно щастие, но изграждаща човека, караща го да утвърждава другите на свой ред и да продължи да развива качествата и потенциала си. Струва си да опиташ!