петък, 29 март 2013 г.

"Veritas magis amicitiae"*


Днешната статия не е свързана със сватбите, но не можах да не споделя с вас това писмо на А.П.Чехов до неговия брат.
Не знам дали ще мога напълно да се съглася с него, че всички неща, които е изброил са въпрос на добра култура, но определено смятам, че в думите му има истина и мъдрост.

И си мисля - имаме нужда от повече такива - знаещи и изповядващи истината, при това с верния тон...Колко по-различни щяхме да бъдем!
Снимка: modernworld4.blogspot.com 

“Често ми се оплакваш, че хората „не те разбират”! Гьоте и Нютон не са се оплаквали от това… Само Христос, но той е говорел за своята доктрина, а не за себе си… Хората те разбират идеално добре. Ако ти не се разбираш, вината не е тяхна.
Уверявам те като твой брат и като приятел, че те разбирам и ти съчувствам с цялото си сърце. Познавам добрите ти качества, както познавам петте си пръста. […] Имаш само един недостатък и погрешността на твоята позиция, твоето нещастие и твоето неразположение на стомаха се дължат изцяло на него. Това е твоята пълна липса на култура. Прости ми моля те, но veritas magis amicitiae*. Разбираш, че животът има своите условия. За да се чувства удобно сред образовани хора, за да бъде като у дома си и щастлив с тях, човек трябва да бъде образован до определена степен. […]
Културните хора трябва според мен да отговарят на следните условия:
1. Те уважават човешката личност и за това са винаги мили, внимателни, любезни и готови да услужат на другите. […] Прощават шума, студа и изсушеното месо, и остроумието, и присъствието на непознати в домовете им.
2.  Те не симпатизират само на просяците и котките. Сърцето ги боли за това, което очите не могат да видят… Стоят будни през нощта, за да помогнат на П.., да платят образованието на братята им  и да купят дрехи на майка им.
3. Те уважават имуществото на другите и затова си плащат дълговете.
4. Те са честни  и се ужасяват от лъжата като от огън. Не лъжат дори за малки неща. Лъжата е обида за слушателите и ги поставя в по-низша позиция в очите на говорещите. Не се преструват, държат се на улицата, както у дома, не се перчат пред по-скромните си другари. […] От уважение към ушите на другите, те по-често мълчат, отколкото говорят.
5. Те не омаловажават себе си, за да търсят съчувствие. Не си играят със струните на сърцата на другите хора, за да ги карат да въздишат и да ги използват. Не казват „Аз съм неразбран.” или „Аз съм вече непотребен.”, защото целият този стремеж към евтин резултат е вулгарен, изтъркан, фалшив…
6. Не притежават плитка суетност. Не се вълнуват от такива фалшиви диаманти като познаването на знаменитости  здрависването с П., слушането на възторзите на случаен наблюдател на кино спектакъл, популярността в кръчмите… […]
7. Ако имат талант, те го уважат. За него жертват останалото – жени, вино, суетност… Те са горди със своя талант… Освен това са взискателни към себе си.
8. Те развиват естетическото чувство у себе си. Те не могат да си легнат с дрехите; да гледат пукнатини, пълни с буболечки, по стените си; да дишат лош въздух; да вървят по наплют под […] Не търсят интелигентност (у човека до себе си), която се проявява в непрестанно лъгане. Те желаят, особено ако са артисти, свежест, елегантност, човечност  […] Не лочат водка по всяко време на деня и нощта; не душат около шкафовете, защото не са прасета и знаят, че не са. Пият, само когато са свободни, с повод… Защото искат mens sana in corpore sano**.
И така нататък. Такива са културните хора. За да си културен и да не стоиш по-долу от нивото на твоето обкръжение, не е достатъчно да си чел „Записките на Пикуик”*** или да си научил монолога от „Фауст”…
Необходима е непрекъсната работа, ден и нощ, непрекъснато четене, учене, воля… Всеки час е скъпоценен… Ела при нас, разбий шишето с водка, легни и чети… Тургенев, ако желаеш, който не си чел.
Трябва да се откажеш от твоята суетност, ти не си дете… ще станеш на тридесет скоро. 
Време е!
Очаквам те… Всички ние те очакваме.”

* Истината е повече от приятелството/ Истината е верният приятел.
** Здрав ум в здраво тяло.
*** „Посмъртните записки на клуба Пикуик“, Чарлз Дикенс

Първоизточник: www.verto-bg.com

понеделник, 25 март 2013 г.

Сключване на църковен брак

*Статията е актуализирана, за да послужи на двойките, които ще се венчаят през 2014 г.
снимка:Александър Карчински
Здравейте, приятели!
В предни постове  ви описахме всички варианти за сключване на граждански брак (сключване на брак в Обреден дом, сключване на граждански брак с изнесен ритуал и сключване на брак в делничен ден в общината ), както и всички стъпки за случването му.
Дойде ред и на църковния брак и днес ще ви разкажем какво трябва да направите за да се венчаете в църква и колко  би ви струвало това.


1.Първото условие за църковна венчавка е младоженците да са сключили първо граждански брак и да представят брачното си свидетелство в църквата.


2.Следва да се избере дата, която е в почивен ден и не съвпада с официални църковни празници. 
Ето кои са ЗАБРАНЕНИТЕ ДАТИ за църковна венчавка през 2014г.:
Великденски пости:  2 март  до 20 април . Бракове не могат да се сключват още 2 дни след Великден, тоест до 22 април 
Богородични пости:  о1 август до 14 август.
Петрови пости:   22 юни до 29 юни 
Коледни пости: От 15 ноември до 25 декември всяка година.
Кръстовден – 14 септември
Рождество Христово – 25 декември
Богоявление – 6 януари
Сретение Господе – 2 февруари
Свето Благовещение – 25 март
Цветница – 13 април 2014 година.
Възнесение – 29 май 2014
Петдесетница – 8 юни
Преображение – 6 август
Успение Богородично – 15 август
Рождество Богородично – 8 септември
Въведение Богородично – 21 ноември
3. Младоженците, както и двамата кръстници, трябва  да са  официално кръстени в православна църква, и да имат издадени кръщелни свидетелства.
4.Месец преди сватбата е нужно да отидете в избраната църква и да запазите дата за венчавката. Там записват имената на младоженците, както и уречения час, и ден.


5.Заплащането за църковния обред се случва в деня на записване и цената за венчавката в различните църкви е различна. Позволяваме си да публикуваме цените на две от русенските църкви:
ХРАМ "СВЕТА ТРОИЦА" (площад "Света Троица" 9)
Венчавката в " Света троица" струва 175лв. и в нея са включени:
  • Такса на  венчавката - 90лв
  • Такса за видеооператор - 30лв.
  • Такса за за позволение да се правят снимки - 10лв
  • Църковен хор - 45лв
ЦЪРКВА "СВЕТИ ГЕОРГИ" (ул. " Шести септември" 69)
Венчавката в "Свети Георги" е на цената от 120 лв. и в нея са включени:
  • Такса на венчавката
  • Такса за видеооператор
  • Такса за фотограф
  • Църковен хор

6За църковната венчавка е нужно да си осигурите:
  • Бокал (1бр.)
  • Ритуални свещи (4бр.-две за младоженците и 2 за кръстниците + една за свещеника - в някои случаи). Имайте предвид, че в някои църкви забраняват внасянето на свещи закупени от друго място. За да нямате проблеми в последния момент, съветваме да уточните това предварително.
  • Пита, мед и бутилка (негазирано) червено вино.

Трябва да сте в църквата 10-15 минути преди уречения час в деня на венчавката.

сряда, 20 март 2013 г.

Сватбата на нашите мечти


Днес „Тройно въже” представя на вниманието ви един КОНКУРС, организиран съвместно с невероятния фотограф Явор Седянков и с участието на екип от млади хора със специално отношение към сватбите.
Снимка: Явор Седянков
Конкурсът има за ЦЕЛ: Да избере двойка бъдещи младоженци, които да получат като подарък*:

·       Създаване на сватбена концепция;
·       Цялостна организация на сватбата;
·       Репетиция и координация на сватбения ден;
·       Фото и видеозаснемане на сватбата;
·       Следсватбена фотосесия
·     Ваучер за намаление на сватбена украса и сватбени аксесоари;
·       Грим за булката

УЧАСТИЕ МОГАТ ДА ВЗЕМАТ:  Всички двойки желаещи да сключат брак в гр. Русе, през септември или октомври 2013г.

Те трябва ДА ИЗПРАТЯТ:
·       Текст до 1 страница А4 формат на тема: “Нашата любов
·       Попълнена анкета, която може да изтеглите оттук
·       Любима своя снимка

ДО НАШАТА ПОЩА – nashata.svatba@abv.bg - до 30.04.2013г.
                                                                                                               
НА БАЗА ИЗПРАТЕНИТЕ ФАЙЛОВЕ ЩЕ БЪДАТ ИЗЛЪЧЕНИ 5 ДВОЙКИ.
ТЕ ЩЕ БЪДАТ ПОКАНЕНИ НА СЪБЕСЕДВАНЕ, ЧРЕЗ КОЕТО ЩЕ БЪДЕ ОПРЕДЕЛЕН КРАЙНИЯ ПОБЕДИТЕЛ.


* Всеки отделен компонент от подаръчните артикули и услуги ще бъде подробно описан и разяснен на двойката победител.

понеделник, 18 март 2013 г.

„Дунав” – "Да!" или "Да, да :("


Здравейте!

Много мислихме преди да напишем статия на подобна тема, тъй като – отсега да знаете - няма как да е пълна със суперлативи.
Една от причините да започнем блога, обаче,  бе да помагаме на бъдещите младоженци на Русе да организират сватбения си ден информирани и подготвени за това, което им предстои.
Така че ако планирате сватбено тържество с около сто гости, прочетете внимателно следващите редове.
Ресторантът на хотел „Дунав” през годините е бил едно от най-предпочитаните места за сватбени празненства. Хотелът е четиризвезден и има славата на място от висока класа с отлично обслужване...за жалост, не и през последните 1-2 години, но много младоженци не разполагат с тази актуална информация.

Ще опитаме да ви въведем в обстановката...
Влизаш в хотела и се отправяш към рецепцията, за да помолиш за среща с управителя, тъй като се надяваш да наемеш ресторанта им за сватбеното си тържество. Рецепционистката, те поздравява и казва нещо, което така и не чуваш, а после се обажда по телефона и те оставя да чакаш. Не те кани да седнеш и след като постоиш прав известно време, решаваш да се настаниш сам някъде.
Съобщаваш, че ще изчакаш в ресторанта, който видимо е празен, тъй като искаш да огледаш обстановката.
Няколко минутки след като си се настанил на една от масите, отнякъде изскача възрастна жена с бяла манта (оказала се хигиенистката), която без всякакъв поздрав и предисловие те запитва „ Вий за к’во сте?”.
До тук с вежливото обслужване! 
Но да не бъдем сноби! Да кажем, че във всеки четиризвезден хотел може да попадне някой служител не на място или просто „с лош ден”.

Докато чакаш, оглеждаш ресторанта. На пръв поглед изглежда добре, макар да е малко тъмен и тежък. По-близък поглед те кара да забележиш късите бели, леко захабени покривки ( с дупчици и петна на места) при това постелени наобратно и хангъли (текстилни салфетки), с  лош вид, поставени, иначе прилежно, на всяка маса. Принципно, би могъл да пренебрегнеш и това, защото и без друго имаш доста неща „на главата си” покрай организацията на сватбата, но си спомняш за  четиризвездната сума, която ще заплатиш и си казваш, че би могъл поне да опиташ да изискаш съответстващо обслужване и качество ( все пак сме в България и тук клиентът не винаги има право – особено, когато изисква  принципно полагащи му се неща ).

Междувременно пред теб се появява приятна и учтива млада дама, което ти дава надежда, че въпреки немного добрите ти първи впечатления, договарянето ще има добър край. Приятната дама, оказва се, не е управителят. Такъв в момента нямат на длъжност и тя го замества. След кратък разговор, в който учтиво питаш за празнични покривки и хангъли, броя сервитьори, които ще обслужват тържеството ти и други детайли, се разделяте.
Правите подобни срещи още няколко пъти и дамата винаги е любезна и обещава да провери кое от молбите ти е възможно. На една от поредните срещи, докато отново чакаш пред рецепцията, въпросната млада дама почти те отминава, а друга - по-възрастна - те „връхлита” – без да се представи ( нито като личност, нито като длъжностно лице), но ти дава  да разбереш, че някъде си прекалил с въпросите и молбите и че това, че си клиент, който ще плати няколко хиляди за един обяд, никак не е от значение...

Не бихме си позволили да обръщаме толкова внимание на начина на общуване в този хотел, ако бяха точни в поетите ангажименти.
Но това, за жалост, е място без адекватна управа. Клиентът се третира като досадник. Управител, с който да уговаряш условията си, няма. Няма и такъв, който да носи отговорност за поетите от ресторанта ангажименти, а те определено не се спазват ( което, разбира се, е напълно недоказуемо. Та, кой се занимава с договори в писмен вид?!)

Разбира се, нещата никога не са само черни (или само бели), а аз не желая да очерням някого насила.
Ние сме благодарни, че бяхме допуснати да снимаме украсата си в ”Дунав”!
Ние умеем да ценим жестовете и за мен беше наистина дилема дали да оформя статията в този ѝ вид.
В крайна сметка, обаче, ние служим на истината и смятаме, че тя не трябва да бъде спестявана, а напротив – казана, може да помага.
Пиша всичко това и с малко тъга, и с уговорката, че когато „Дунав” успее да възвърне старото си ниво на работа, лично ще напиша нова статия за тях.

На фона на безразличието, което ни беше демонстрирано към поръчка за хиляди левове, не можахме да не забележим професионализма, с който един фотограф направи фотосесия за нас.
Благодарим на Александър Карчински за хубавите снимки, които направи на украсата ни! Благодарим му и за отношението, и за всички жестове към нас!










* Всички елементи по масата, с изключение на покривката, приборите, чиниите и НЕизрисуваните чаши за вино, са собственост на "Тройно въже".

петък, 15 март 2013 г.

НА ФОКУС с Явор Седянков- 2 част


Здравейте! Днес може да  дочетете целия ни разговор с фотографа Явор Седянков, както и да се насладите на още от прекрасните му кадри. Приятно прекарване!

-Вярно ли е, че с подходяща обработка от почти всеки кадър направен с добра техника, може да се получи и добра снимка? Какъв дял в работата на фотографа заема Фотошоп?
-А вярно ли е че има дракони, динозаври, тролове, елфи, хобити? Ето тук според мен е силата на фотошоп и другите програми. В това да се направят от малки  и почти незабележими корекции, до големи и впечатляващи манипулации с изображението. Всичко обаче си има идея, причина и цена.
Все пак фтошоп не улавя момента и емоцията. Но може да ви усмихне  и да ви сложи надпис кога и какво е снимано, ако това помага. Нещото, което определя стила на фотографа не е само подхода при снимане, но и характерния почерк при обработването на кадрите. Всеки е различен, така че е добре да разгледате точно такива кадри.
В моята работа обработката на снимките след сватбата е огромен труд. Преглеждането на суровия материал (средно 1000-1500 кадъра), редактирането и избора на кадри, които да разкажат историята на сватбения ден. След това започва корекцията на всички кадри, тези с качество и стойност. Едва забележима или по-обстойна, всичко зависи от стремежа ми кадрите, да са в стилово единство. И накрая остават около 100. В тях си позволявам по-задълбочен анализ и обработка.
 



-Предлагаш ли различни пакети с услуги и какви са?
-Предлагам няколко услуги и три пакета подходящи за заснемане на сватбено тържество. Цените на пакетите започват от 800лв. и достигат до 3000лв. Всички  пакети дават възможност за избор на следсватбена сесия или сватбена книга, включени в стойността на пакета.  С цел да разсея съмненията, че сватбените фотографи в Русе са недостъпни, студиото ми предлага и услуга предоставяща заснемане на деня на сватбата с  цена според дължината на събитието. Ето и пример за 10ч.- 500лв. Предлагам също красиви сватбени книги, сесии в отделен ден в три направления: Love Story, Lifestyle, Trash The Dress. 
Смятам за важно да спомена, че колкото и да са удобни пакетите и предварителните услуги, не винаги могат да съберат всички възможни желания в едно.  И тук един фотограф с опит би могъл да предложи конкретна оферта според желанията на младоженците и параметрите на тяхната сватба.
-Какво друго снимаш?
-Имам интереси в експерименталното кино/видео и реализирам проекти в тази насока. Един пресен - Възприемчивост на Апатията. Посещавам фестивали и концерти. Всъщност снимането на такива събития е доста забавно за мен. Обичам репортажната фотография,  концептуалната.
В професионален план снимам по проекти свързани със социалната фотография, репортажи от културни събития, рекламна и  корпоративната фотография - това последното е  когато някой бизнес има нужда от определен тип снимки. Всъщност Сашо (Александър Карчински) е писал вече за общата част в нашия бизнес. Мога да добавя проекти със МД. "Елиас Канети" , фондация Робърт Бош, доста и различни  фстивали в Русе и София.
-Кой е Явор Седянков?
-Това е или най-трудният въпрос, или отговорът е много прост.  Надявам се Човек.
И ако това е недостатъчно, ето трудната част.
А също така, обитател на планета, наречена Земя. Представител на Вид, който все още упорито се стреми да докаже роднинството си с маймуните. И това, докато  маймуните явно правят всичко възможно да се разграничат от човеците и последствията от разума (разум-присъща за вида функция,  с която  неговите представители се гордеят).  И  може би това е причината,  че дори да не носи електронен часовник,  той все още го намира за хитроумно изобретние. Само малко повече от "две хиляди години след като един човек бил прикован за някакво дърво заради това, че разправял колко хубаво би било, ако започнем ей тъй, за разнообразие, да бъдем добри един към друг". И почти четири хиляди от както един певец с арфа се опитал да говори подобни неща и да вразуми хората обитаващи земите, където се подвизава и той - Явор Седянков.  Горките маймуни... (всяко доказателство за роднинство на човеците с тях би обезмислило евентуалната им еволюция)
Та ако има еднозначна сентенция на отговора то: "Човекът Седянков е „галактически стопаджия“ във веществения свят и етнически землянин, магистър - скулптура (каквото и да значи това) с  диплома за учител. А да и „худдожник-автоматчик“, поне така пишеше във военнта ми книжка. 

-Самотно занимание ли е фотографията или е задължително да работиш в екип? Това как се отразява на цената на услугата?
-Така след "кой е Явор Седянков?", този е следващия въпрос, който ми човърка из главата. И какво намирам  там  множество Аз. Е няма как да е самотно. Иначе да, предпочитам да съм Аз  и ситуацията  в момента на кадъра. Казват че зад художник и магаре не се стои. Та и аз като уважаващо себе си магаре не обичам да има някой зад мен, когато снимам.  Събирането на мислите е начин да се запази концентрацията и вниманието през тези 10-12 часа от сватбата. Но ето тук помага и добрия екип, асистент и втори фотограф. Така поне не носиш сам дисагите.  Работата с  втори фотограф е много удачна за характера на доста от сватбите. В повечето случаи те започват на две различни места или пък булката се крие, а младоженеца и приятели минават през вратите (без да ползват бравите). Кумът разменя пръстени, корони (по време на венчавката) и винаги е с гръб. Това са само малка част от ситуациите, в които  два апарата в две различни места са добро решение. Добре  е когато има още една идея, още един поглед, още много отдавна отминали моменти. А как се отразява на цената, ами много добре, ако вие сте втория фотограф. И не до там добре на бюджета на сватбата, но си струва.
Тук е момента да споделя, че при решението за втори фотограф би следвало да се вземат в предвид някои неща:
- Има ли бърз и удобен вариант един човек да снима подготовката и на булката и на младоженеца. Пример и двамата са в един и същ, хотел, жилище...
- Голяма или малка е сватбата. Ако графика на сватбата е изпъстрен с множество събития, имате повече гости и богата програма логичният избор е още една гледна точка. Но ако вашето тържество е камерно и с не много натоварен график, вероятно един фотограф е достатъчен.
- Има ли  професионално видео и колко е голям екипа. Не е добре да се съберат много магарета на една поляна, е зависи от поляната.
- Какво мисли вашия фотограф за идеята да са двама.
 Аз лично виждам сватби заснети от две, дори повече камери и в много от ситуациите няма особена разлика в това което снимат те. Гледните точки са по скоро от сходен ъгъл или с подобен краен  резултат. Освен това е важен и стила на фотографа. Ако в малката стая с булката той се стреми към интимност, вълнение, очакване и иска  да улови ония момичешки моменти на суета, вероятно той няма да иска някой зад гърба си. В моя случай този някой е добре да е при младоженеца, а и там има повечко уиски. Да му мисли асистента той ще кара.
- и последно, но не по важност работата в екип дава възможност някой да бъде и шофьор, по -скоро търсач на силни усещания и враг на скобите и паяците.
-Кои са другите ти любими занимания извън снимането?
-Чета за снимането, гледам снимки. Фотографи и фотография, която харесвам и ме вдъхновява. В сватбения жанр: Jeff Ascough, Max Wanger, Chrisman Studios.
Пиша по малко ако намеря време, за сега само за себе си. Така си събирам многото АЗ в едно мнение.  Доста е трудно това начинание. Обичам киното и книгите. Следя някои режисьори и писатели. Нямам любими. Но имам предпочитани. 


-Почиваш ли си от фотографията? По какъв начин?
-Разглеждам произведения и прояви на съвременното изкуство концептуалното, неконвенционалното, илюстрация - фен съм и от дете.
Ровя се  в книги и форуми свързани с историята, най вече на балканите. Гледам да внимавам, не предозирам. И ако имам възможност посещавам интересни за мен древни места, при на с са в изобилие.
Обичам да скитам по-планините (нещо като Хайкинг) там ми е най-добре. Почивам си като прекарвам време със семейството си. Играя със сина си и вечно споря с жена си, защото не слушам.   Имам пороци - гледам английски футбол. 


сряда, 13 март 2013 г.

НА ФОКУС с Явор Седянков 1 част




Здравейте! 

Днес имаме честта да публикуваме един разговор с Явор Седянков. Не е лесно да представиш някой, като него с малко думи, определенията и рамките сякаш не му отиват. Ние дори няма да си позволим тази волност. Много преди той да ни каже първото си "здрасти", ние си почивахме и радвахме очите си със снимките му. Снимката, която за първи път ме накара да се разплача и да помечтая беше негова. Добре де имаме си определение за Явор Седянков, той е ловец на моменти и художник на мечти. Не лишавайте сетивата и ума си от следващите кадри и редове.Приятно четене!


-Как избра фотографията?
-Струва ми се не съм избирал. Като дете дори се дърпах от нея. Изглеждаше ми много машиноподобна. В четвърти клас поисках апарата на татко, а той ги разбираше тези неща с цифрите по обектива и копчелъците. Изщраках една лента и приключих. Дори не знам дали има читав кадър на нея. Много по-късно в университета нещата се повториха. Пак взех апарат от татко, един Киев 19. По това време мой добър приятел, а сега  и добър фотограф,  ми помогна с копчелъците, той вече ги разбираше ония неща с цифрите по апарата. Започнах да снимам, защото исках да започна да си представям света през обективите. А те са много и всеки вижда различно. Освен това до тогава се занимавах предимно със скулптура, графика. Рисувах доста. Във фотографията ми хареса това, че не отнема много време да кажеш, покажеш нещо. Възприемам я като бърза скица. Оказа се подходящо изразно средство за художник. По късно дойде и "момента", частицата време, която остава. 


-И все пак, снимката е...?

-Уникалното във фотографията открих, не чрез  име на голям фотограф, а от книги за киното.  Работих като фото-репортер. Тогава разбрах, че ми харесва документалната стойност на снимката.  Намирам  същата стойност и в портретите рисувани от старите майстори. Останалото е процес, който продължава.  Докато снимам се стремя да съчетая в този един миг всичко онова, което намирам за красиво. А то е не само светлина и форма, цвят и светлосенки. В снимката откривам концентрация на време, много силна компресия на ситуацията, средата, настроенията



-Сватбената  фотография – изкуство или просто работа?
-Изкуството просто изкуство или работа?  Всяко изкуство е работа. В ония книги за киното имаше интересна история. По време на интервю, запитан за значимостта на изкуството, режисьорът отговаря, че това е работа като всички други, но задачата и е да задава въпроси да влиза в спор със света, защото той (светът на хората) изобщо не е съвършен .. Ако става въпрос за така нареченото"високо изкуство" ще ви кажа, че според мен голяма част от неговите образци през епохите са занаят, изведен до висше майсторство  Та в този ред на мисли, да и във сватбената фотография е възможно това.  А дали има нещо в повече? Винаги има- време на стопкадър.
Режисьорът от горните редове получил и още един въпрос, какво би работил, ако живееш в един съвършен свят, където няма нужда от изкуство, задаващо неудобни въпроси. Вероятно бих правил хляб, отговорил той. Защо? Защото ми харесва, обичам мириса на хляб.
-Какво убягва на младоженците при избора им на фотограф?
-Надявам се не аз.
Вероятно искреният избор, защото решението е емоционално, а не само рационално. Случвало ли ви се е да купите нещо след  дълга преценка или след спонтанен избор. И в двата случая може да се разочаровате, но и да сте истински щастливи. В избора на фотограф  за сватбата са налице и двата подхода. И той се прави и с разум, и със сърце.
-Как би ги посъветвал да подходят към този избор?
-Основното е да преценят какво е това, което търсят.  Качество или количество, спомени, отношение...  Мисля, че в избора на сватбен фотограф са важни личните приоритети на младоженците, а не на роднини и познати. И в тази светлина, може би е добре, когато те са конкретни при своя избор, въпроси, желания дори и мечти. От там всичко е много просто, разглеждане на снимки и разговор с фотографа. Ако снимките и разговора ви допадат то това е вашия човек. 
Аз лично предпочитам среща,  дори и онлайн. Защо? Защото смятам, че допадането  и доверието трябва да е взаимно, фотографът също има право на избор.


Един често срещан подход е телефонно обаждане със запитване:
- Добър ден. Снимате ли сватби?
- Здравейте, да. Вие от какво по-точно се...
- Колко струва?
- Кое?
Смятам, че всеки бизнес има нужда от параметри за да даде конкретна оферта. А сватбите, въпреки че си приличат са събития с доста неизвестни. Когато желанията от страна на клиента изникват във всеки един следващ момент, след  даването на оферта, то разговора остава в сферата на вероятностите.
-Колко време преди сватбата (в идеалния случай) е необходимо младоженците да ангажират фотограф?
-Според мен колкото повече време имате за избор, толкова по-добре. Година или шест месеца. Но ако в този период  харесате снимките на даден фотограф,  опитайте се веднага да направите среща или разговор. И дори след тази стъпка не отлагайте дълго. Все пак, коя от двете страни  може да си позволи да стои на изчакване? Така че,  след първата крачка е добре да сте категорични в отговора си.
Вероятно добър подход е да поразгледате снимки още преди  да сте сигурни за конкретни параметри на бъдещата сватба. Нещо като да гледате каталози на мебели или автомобили, без да сте сигурни за марката и необходимостта от покупка. Така ще сте наясно какво и защо харесвате, и каква е стойността  му.




-Коя сватба не можеш да забравиш и до днес и защо?
-Не мога да забравя сватбата от "Лачените обувки на незнайния войн“.  Това е филм, но ако някой ще прави такава сватба аз съм там. Защо ли, защото това е сватба с идентичност.  Спомням си и сватбите на моите най-близки.  И си спомням хората, с които съм станал близък след като съм бил фотограф на тяхната сватба. Това е, това е като ново приятелство.


-Има ли комични моменти и гафове по време на заснемането на сватба, които няма да забравиш? Какво се случи?
-Да,  всяка сватба си има своето настроение и хумор. По-силно изразени след третия час в ресторанта. Гафове се получават понякога  при пропуски в организацията. Веднъж бях помолен да снимам в сватбения апартамент на младоженците, доста късно вечерта. Декорацията беше направена буквално преди да ме повикат в стаята. Е аз снимам, а няколко етажа под мен без никой да се усети излиза тортата. Втория фотограф е в тоалетната.  Аз снимам вази с цветя,  той...  не се е бавил много там. В момента,  в който ми казаха изтръпнах. Все пак можеше да снимам цветя и по-късно. В стаята смях, а аз излетях. През вратата и... Имам само един кадър и той е две лица, целите в торта и се целуват. След като свалих апарата осъзнах: „Това са кумовете“. Е добре, че вторият фотограф, беше вече там.




-Какво е необходимо за една красива и различна сватбена сесия ?
-Ако става въпрос за снимките в деня на сватбата, те са една серия портрети на спокойствие, за мен и младоженците. Предпочитам да протичат под формата на разходка и се стремя да създам ситуации,от които да взема най-непринудения момент.
Желанието, настроението, вълнението  на всички, които участват в тези няколко часа отделени за снимки в деня след (или преди) сватбата. Добро планиране и логистика. Подходяща идея или сюжет. Имам в предвид подходяща за младоженците. Всяка двойка е различна и има определен начин по-който се чувства добре. Понякога се налагат допълнителни ресурси, като реквизит, контакти, за да се ползва интересно място/локация или транспорт. За съжаление не винаги се получава без допълнително финансиране.  Но най-главното си остава достатъчното свободно време и забавлението. Всъщност сесията в отделен ден се получава, когато се приема като приключение.



Очаквайте продължението на разговора ни с Явор Седянков , струва си!