сряда, 13 март 2013 г.

НА ФОКУС с Явор Седянков 1 част




Здравейте! 

Днес имаме честта да публикуваме един разговор с Явор Седянков. Не е лесно да представиш някой, като него с малко думи, определенията и рамките сякаш не му отиват. Ние дори няма да си позволим тази волност. Много преди той да ни каже първото си "здрасти", ние си почивахме и радвахме очите си със снимките му. Снимката, която за първи път ме накара да се разплача и да помечтая беше негова. Добре де имаме си определение за Явор Седянков, той е ловец на моменти и художник на мечти. Не лишавайте сетивата и ума си от следващите кадри и редове.Приятно четене!


-Как избра фотографията?
-Струва ми се не съм избирал. Като дете дори се дърпах от нея. Изглеждаше ми много машиноподобна. В четвърти клас поисках апарата на татко, а той ги разбираше тези неща с цифрите по обектива и копчелъците. Изщраках една лента и приключих. Дори не знам дали има читав кадър на нея. Много по-късно в университета нещата се повториха. Пак взех апарат от татко, един Киев 19. По това време мой добър приятел, а сега  и добър фотограф,  ми помогна с копчелъците, той вече ги разбираше ония неща с цифрите по апарата. Започнах да снимам, защото исках да започна да си представям света през обективите. А те са много и всеки вижда различно. Освен това до тогава се занимавах предимно със скулптура, графика. Рисувах доста. Във фотографията ми хареса това, че не отнема много време да кажеш, покажеш нещо. Възприемам я като бърза скица. Оказа се подходящо изразно средство за художник. По късно дойде и "момента", частицата време, която остава. 


-И все пак, снимката е...?

-Уникалното във фотографията открих, не чрез  име на голям фотограф, а от книги за киното.  Работих като фото-репортер. Тогава разбрах, че ми харесва документалната стойност на снимката.  Намирам  същата стойност и в портретите рисувани от старите майстори. Останалото е процес, който продължава.  Докато снимам се стремя да съчетая в този един миг всичко онова, което намирам за красиво. А то е не само светлина и форма, цвят и светлосенки. В снимката откривам концентрация на време, много силна компресия на ситуацията, средата, настроенията



-Сватбената  фотография – изкуство или просто работа?
-Изкуството просто изкуство или работа?  Всяко изкуство е работа. В ония книги за киното имаше интересна история. По време на интервю, запитан за значимостта на изкуството, режисьорът отговаря, че това е работа като всички други, но задачата и е да задава въпроси да влиза в спор със света, защото той (светът на хората) изобщо не е съвършен .. Ако става въпрос за така нареченото"високо изкуство" ще ви кажа, че според мен голяма част от неговите образци през епохите са занаят, изведен до висше майсторство  Та в този ред на мисли, да и във сватбената фотография е възможно това.  А дали има нещо в повече? Винаги има- време на стопкадър.
Режисьорът от горните редове получил и още един въпрос, какво би работил, ако живееш в един съвършен свят, където няма нужда от изкуство, задаващо неудобни въпроси. Вероятно бих правил хляб, отговорил той. Защо? Защото ми харесва, обичам мириса на хляб.
-Какво убягва на младоженците при избора им на фотограф?
-Надявам се не аз.
Вероятно искреният избор, защото решението е емоционално, а не само рационално. Случвало ли ви се е да купите нещо след  дълга преценка или след спонтанен избор. И в двата случая може да се разочаровате, но и да сте истински щастливи. В избора на фотограф  за сватбата са налице и двата подхода. И той се прави и с разум, и със сърце.
-Как би ги посъветвал да подходят към този избор?
-Основното е да преценят какво е това, което търсят.  Качество или количество, спомени, отношение...  Мисля, че в избора на сватбен фотограф са важни личните приоритети на младоженците, а не на роднини и познати. И в тази светлина, може би е добре, когато те са конкретни при своя избор, въпроси, желания дори и мечти. От там всичко е много просто, разглеждане на снимки и разговор с фотографа. Ако снимките и разговора ви допадат то това е вашия човек. 
Аз лично предпочитам среща,  дори и онлайн. Защо? Защото смятам, че допадането  и доверието трябва да е взаимно, фотографът също има право на избор.


Един често срещан подход е телефонно обаждане със запитване:
- Добър ден. Снимате ли сватби?
- Здравейте, да. Вие от какво по-точно се...
- Колко струва?
- Кое?
Смятам, че всеки бизнес има нужда от параметри за да даде конкретна оферта. А сватбите, въпреки че си приличат са събития с доста неизвестни. Когато желанията от страна на клиента изникват във всеки един следващ момент, след  даването на оферта, то разговора остава в сферата на вероятностите.
-Колко време преди сватбата (в идеалния случай) е необходимо младоженците да ангажират фотограф?
-Според мен колкото повече време имате за избор, толкова по-добре. Година или шест месеца. Но ако в този период  харесате снимките на даден фотограф,  опитайте се веднага да направите среща или разговор. И дори след тази стъпка не отлагайте дълго. Все пак, коя от двете страни  може да си позволи да стои на изчакване? Така че,  след първата крачка е добре да сте категорични в отговора си.
Вероятно добър подход е да поразгледате снимки още преди  да сте сигурни за конкретни параметри на бъдещата сватба. Нещо като да гледате каталози на мебели или автомобили, без да сте сигурни за марката и необходимостта от покупка. Така ще сте наясно какво и защо харесвате, и каква е стойността  му.




-Коя сватба не можеш да забравиш и до днес и защо?
-Не мога да забравя сватбата от "Лачените обувки на незнайния войн“.  Това е филм, но ако някой ще прави такава сватба аз съм там. Защо ли, защото това е сватба с идентичност.  Спомням си и сватбите на моите най-близки.  И си спомням хората, с които съм станал близък след като съм бил фотограф на тяхната сватба. Това е, това е като ново приятелство.


-Има ли комични моменти и гафове по време на заснемането на сватба, които няма да забравиш? Какво се случи?
-Да,  всяка сватба си има своето настроение и хумор. По-силно изразени след третия час в ресторанта. Гафове се получават понякога  при пропуски в организацията. Веднъж бях помолен да снимам в сватбения апартамент на младоженците, доста късно вечерта. Декорацията беше направена буквално преди да ме повикат в стаята. Е аз снимам, а няколко етажа под мен без никой да се усети излиза тортата. Втория фотограф е в тоалетната.  Аз снимам вази с цветя,  той...  не се е бавил много там. В момента,  в който ми казаха изтръпнах. Все пак можеше да снимам цветя и по-късно. В стаята смях, а аз излетях. През вратата и... Имам само един кадър и той е две лица, целите в торта и се целуват. След като свалих апарата осъзнах: „Това са кумовете“. Е добре, че вторият фотограф, беше вече там.




-Какво е необходимо за една красива и различна сватбена сесия ?
-Ако става въпрос за снимките в деня на сватбата, те са една серия портрети на спокойствие, за мен и младоженците. Предпочитам да протичат под формата на разходка и се стремя да създам ситуации,от които да взема най-непринудения момент.
Желанието, настроението, вълнението  на всички, които участват в тези няколко часа отделени за снимки в деня след (или преди) сватбата. Добро планиране и логистика. Подходяща идея или сюжет. Имам в предвид подходяща за младоженците. Всяка двойка е различна и има определен начин по-който се чувства добре. Понякога се налагат допълнителни ресурси, като реквизит, контакти, за да се ползва интересно място/локация или транспорт. За съжаление не винаги се получава без допълнително финансиране.  Но най-главното си остава достатъчното свободно време и забавлението. Всъщност сесията в отделен ден се получава, когато се приема като приключение.



Очаквайте продължението на разговора ни с Явор Седянков , струва си!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Скъпи посетители на "Тройно въже" вашето мнение е важно за нас. Благодарим на всеки, решил да го сподели!