понеделник, 18 март 2013 г.

„Дунав” – "Да!" или "Да, да :("


Здравейте!

Много мислихме преди да напишем статия на подобна тема, тъй като – отсега да знаете - няма как да е пълна със суперлативи.
Една от причините да започнем блога, обаче,  бе да помагаме на бъдещите младоженци на Русе да организират сватбения си ден информирани и подготвени за това, което им предстои.
Така че ако планирате сватбено тържество с около сто гости, прочетете внимателно следващите редове.
Ресторантът на хотел „Дунав” през годините е бил едно от най-предпочитаните места за сватбени празненства. Хотелът е четиризвезден и има славата на място от висока класа с отлично обслужване...за жалост, не и през последните 1-2 години, но много младоженци не разполагат с тази актуална информация.

Ще опитаме да ви въведем в обстановката...
Влизаш в хотела и се отправяш към рецепцията, за да помолиш за среща с управителя, тъй като се надяваш да наемеш ресторанта им за сватбеното си тържество. Рецепционистката, те поздравява и казва нещо, което така и не чуваш, а после се обажда по телефона и те оставя да чакаш. Не те кани да седнеш и след като постоиш прав известно време, решаваш да се настаниш сам някъде.
Съобщаваш, че ще изчакаш в ресторанта, който видимо е празен, тъй като искаш да огледаш обстановката.
Няколко минутки след като си се настанил на една от масите, отнякъде изскача възрастна жена с бяла манта (оказала се хигиенистката), която без всякакъв поздрав и предисловие те запитва „ Вий за к’во сте?”.
До тук с вежливото обслужване! 
Но да не бъдем сноби! Да кажем, че във всеки четиризвезден хотел може да попадне някой служител не на място или просто „с лош ден”.

Докато чакаш, оглеждаш ресторанта. На пръв поглед изглежда добре, макар да е малко тъмен и тежък. По-близък поглед те кара да забележиш късите бели, леко захабени покривки ( с дупчици и петна на места) при това постелени наобратно и хангъли (текстилни салфетки), с  лош вид, поставени, иначе прилежно, на всяка маса. Принципно, би могъл да пренебрегнеш и това, защото и без друго имаш доста неща „на главата си” покрай организацията на сватбата, но си спомняш за  четиризвездната сума, която ще заплатиш и си казваш, че би могъл поне да опиташ да изискаш съответстващо обслужване и качество ( все пак сме в България и тук клиентът не винаги има право – особено, когато изисква  принципно полагащи му се неща ).

Междувременно пред теб се появява приятна и учтива млада дама, което ти дава надежда, че въпреки немного добрите ти първи впечатления, договарянето ще има добър край. Приятната дама, оказва се, не е управителят. Такъв в момента нямат на длъжност и тя го замества. След кратък разговор, в който учтиво питаш за празнични покривки и хангъли, броя сервитьори, които ще обслужват тържеството ти и други детайли, се разделяте.
Правите подобни срещи още няколко пъти и дамата винаги е любезна и обещава да провери кое от молбите ти е възможно. На една от поредните срещи, докато отново чакаш пред рецепцията, въпросната млада дама почти те отминава, а друга - по-възрастна - те „връхлита” – без да се представи ( нито като личност, нито като длъжностно лице), но ти дава  да разбереш, че някъде си прекалил с въпросите и молбите и че това, че си клиент, който ще плати няколко хиляди за един обяд, никак не е от значение...

Не бихме си позволили да обръщаме толкова внимание на начина на общуване в този хотел, ако бяха точни в поетите ангажименти.
Но това, за жалост, е място без адекватна управа. Клиентът се третира като досадник. Управител, с който да уговаряш условията си, няма. Няма и такъв, който да носи отговорност за поетите от ресторанта ангажименти, а те определено не се спазват ( което, разбира се, е напълно недоказуемо. Та, кой се занимава с договори в писмен вид?!)

Разбира се, нещата никога не са само черни (или само бели), а аз не желая да очерням някого насила.
Ние сме благодарни, че бяхме допуснати да снимаме украсата си в ”Дунав”!
Ние умеем да ценим жестовете и за мен беше наистина дилема дали да оформя статията в този ѝ вид.
В крайна сметка, обаче, ние служим на истината и смятаме, че тя не трябва да бъде спестявана, а напротив – казана, може да помага.
Пиша всичко това и с малко тъга, и с уговорката, че когато „Дунав” успее да възвърне старото си ниво на работа, лично ще напиша нова статия за тях.

На фона на безразличието, което ни беше демонстрирано към поръчка за хиляди левове, не можахме да не забележим професионализма, с който един фотограф направи фотосесия за нас.
Благодарим на Александър Карчински за хубавите снимки, които направи на украсата ни! Благодарим му и за отношението, и за всички жестове към нас!










* Всички елементи по масата, с изключение на покривката, приборите, чиниите и НЕизрисуваните чаши за вино, са собственост на "Тройно въже".

3 коментара:

  1. Хубаво е бъдещите младоженци да знаят всички тези неща. Истината е, че дори когато имаше управител, ние правихме нашата сватба там преди 4 години, отношението й не беше кой знае колко добро. Ядовете ми покрай сватбата бяха основно с ресторанта. ...Да, за жалост в България клиентът не винаги има право...

    ОтговорИзтриване
  2. Благодарим, че споделяш опита и мнението си с нас, Маги. Ние също смятаме, че младоженците трябва добре да се информират за условията и качеството на ресторанта, и услугите преди да го наемат.Това разбира се се отнася за всеки вид услуга. Пожелаваме ти хубав ден.

    ОтговорИзтриване
  3. Статията ви е много интересна. За съжаление, доказва още веднъж, че в града ни има все още места, където клиентът няма право на глас, третира се без уважение и като натрапник. Явно в ресторанта на "Дунав" лежат на стари лаври. Дано това да се промени за доброто на всички. Декорациите ви са семпли и стилни. Поздравления за професионализма!

    ОтговорИзтриване

Скъпи посетители на "Тройно въже" вашето мнение е важно за нас. Благодарим на всеки, решил да го сподели!