Показват се публикациите с етикет любов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет любов. Показване на всички публикации

петък, 15 февруари 2013 г.

Финал на седмицата на брака


Здравейте!


Вчера 14.02. приключи Седмицата на брака, а с нея и конкурса организиран от АОЦ на тема: "Kак отделяте време само за съпруга/та си и какво значение има това за брака ви", за който ви разказахме преди време.

Снимка: Facebook

Споделяме с вас една от любимите си истории разказани в рамките на конкурса:
Със съпруга ми точно на 14.02.2013 г. ще се навършат 18 години откакто сме заедно.  Винаги сме се подкрепяли, уважавали и сме си имали пълно доверие, като обичта и любовта са били на първо място разбира се.  За нас като двойка винаги едно от най-важните неща е било да слушаш какво говори другия. Защото когато говорят двама души и не се чуват - просто няма смисъл. А когато слушаш, разбираш дали с твоята половинка всичко е наред или нещо го тормози, дали не си изтървал нещо което го е наранило или го е зарадвало. В забързаното ежедневие, в неволите, в грижите за децата, за домакинството не забелязваме сигналите които ни изпращат хората които обичаме. Аз съм благодарна на Бог за моя съпруг! Той е страхотен! Отделям му време вечер. ...

 През деня работа, след работа - децата, домакинска работа и т.н но след 22 ч. съм изцяло негова. Тогава разговаряме дълго по различни въпроси, правим любов и после пак разговаряме, правим си нещо вкусно за хапване, смеем се. Липсваме си през деня. Много е важно брачните двойки за отделят време само за себе си. Да се слушат, да се смеят даже дори да направят нещо глупаво, детинско - това е солта на брака. Когато се появят децата в едно семейство, много често цялото внимание пада върху тях и единият брачен партньор /обикновено бащата/ малко или много остава на заден план. Мъжете много често след появата на децата страдат от липса на внимание от съпругите си. Затова скъпи жени и мъже - отделяйте време за своите съпрузи/ги, поглезете ги, изненадвайте ги винаги с нещо приятно само за тях и така ще бъдете щастливи и заедно цял живот.
Петя Русанова
Други ценни и интересни истории можете да прочете на сайта на инициативата.
Победителите измежду тях бяха излъчени на 14 февруари, 2013 г. вечерта в присъствието на тричленна комисия в Столичния МОЛ-София. Там се състоя тегленето на томбола, чрез която нови собственици на красиво изрисуваните чаши, които "Тройно въже" предостави, стана семейство Йорданови и разказа на дамата в семейството за съвместния им живот.
Желаем дълбока семейна обич на всяко едно от семействата и много щастие!

вторник, 5 февруари 2013 г.

"Романтична изненада"

Здравейте, приятели!
Неотдавна ни се роди идеята за една нова рубрика. Кръстихме  я "Романтична изненада", звучи почти тривиално, но само почти :). В нея искаме да ви подсещаме за различни начини, с които бихте могли да зарадвате любимите си, както и да ви разказваме истории от истинския живот, които са ни впечатлили и докоснали.
Снимка:  http://inspirationaldaily.files.wordpress.com


На мен се падна честта да напиша първата публикация и реших да ви разкажа една точно такава  история - лична и истинска.
Любовта понякога ни хваща неподготвени. Много често имаме погрешна представа за нея  - прилично захаросана от филмовата индустрия. Приказките за принцеси и принцове, който яздят всякакъв чифтокопитен добитък също привнасят за нереалните ни очаквания. Представяме си  фанфари, фойерверки и безоблачни мигове...
Преди време аз съвсем не се различавах от заблудените принцесоподобни с много очаквания и извънземни въжделения. 
Любовта обаче ме отведе в чужд град, в малка стая с огромен прозорец - най-романтичното и красиво нещо в нея.
С времето грижите и проблемите не закъсняха - принцът вече съвсем не ми се струваше приказен, а непрестанното лутане в този непознат град и опитите да закърпим и без това  издъхващия си бюджет, бяха ме превърнали по-скоро в мрънкаща и досадна "Пепеляшка". Стаята ни беше затрупана от пликове "Royal mail" пълни с безрадостни новини. 
Скоро спрях да обръщам внимание на красивата гледка и намразих прозореца, който се оказа източник на пронизващия зимен вятър и чудесен повод нахалници да проникват в, и без това, ограниченото ми лично пространство.
Как да обичаш по време на криза? Това ли е животът и така ли загива любовта?
Една вечер, докато се прибирах от работа, се загледах в местните влюбени двойки, разхождащи се хванати за ръка. На пръв поглед те бяха на моята възраст, а  на втори - съвсем не така обременени от ежедневието си. Мен ме чакаше приготвянето на вечеря , повредена фурна, пералня, която се мести сама докато пере, поредният куп неприятни новини в бели пликове и,  разбира се, студената стая с огромния прозорец, на който дори не можеше да се закачи  перде , защото си нямаше корниз.
Забравих , чакаше ме и принцът , върху когото щях да изсипя гнева от безсилието си и на когото да сложа равнодушно вечерята. 
Аз дори не се замислях , че и той живее в същата безрадостна реалност! Да, любовта съвсем не бе съвместима с тази действителност.
Помня как влязох с гръм и трясък изкачих стъпалата към стаята ни, отворих разнебитената врата... и там... Там беше прозорецът, на който висеше красиво тънко перде. То пазеше моя малък свят от чужди погледи, но същевременно не скриваше красивата гледка навън. Вятърът вече не се усещаше - някой го беше обезвредил, а в средата на стаята имаше малка грееща печица. 
Но да се върна на пердето. Там забоден с карфица висеше бял плик, но на него съвсем нямаше лоши новини. Там пишеше , че съм обичана ( да, дори по време на криза и дори не толкова приказна). Не помня розата на пердето ли висеше или стоеше на масичката и все едно - нали я помня. 
Така и не забравих този миг! Жалко, че го оцених толкова късно!
Любовта няма нужда от захаросване и фанфари, тя е истинска тогава, когато може да бъде изпитана и подложена на проверка. 
Интересното в тази история е, че аз никога преди това не бях изказвала мислите си на глас, той просто умееше да променя обстоятелствата и да носи красота. Любовта е въпрос на решение и е невъзможна не по време на криза, а по време на бездействие. Не ѝ позволявайте да си тръгне само, защото не се е оказала това, което сте очаквали. Любовта е битка и може да променя само тогава, когато разберем , че промяната тръгва от самите нас.