Здравейте и добре дошли на всички решили да отделят малко от времето си и да го прекарат, именно, тук!
Признавам, някак странно е усещането да напишеш първите редове за първата сватба минала през ръцете и през сърцето ти и тя да е точно твоята собствена...
По начало не харесвам българските традиционни сватби. Чуждо ми е и вземането на булката от дома ѝ с оркестър и виещо се хоро, и ритането на менчета, и подливането на вода за късмет...Понякога ме смятат за крайна в убежденията си, но до тях съм стигнала някак...живеейки.
Спомням си, например, как преди няколко години, присъствайки на една сватба, ме изправиха сред другите неомъжени момичета, за да опитам и аз да хвана букета на булката. Беше в сложен момент от взаимоотношенията ни със съпруга ми - тогава мой дългогодишен приятел.
Помня усещането да стоиш там, докато всички ви гледат; бързата мисъл с въпросителна накрая - искам или не аз да бъда следващата булка, дали въобще любовта е още жива в мен, дали още съм обичана и желана.
Не "замерих" приятелките си с букета - някак вярвам, че не им е липсвало :). И питка не чупихме зад гърбовете си - ние си знаем кой командва и без това ;).
Разбира се, вашата сватба ще бъде, каквато вие мечтаете да бъде и това е точно толкова хубаво, колкото е хубаво, че сме различни като хора едни от други :).
Аз съм щастливка, че със съпруга ми бяхме единодушни за всичко около сватбата и че независимо от всички спънки и неудачи ( а такива винаги има :)) това, което накрая се получи, беше много по-хубаво от всяка представа и идея, която сме имали.
Насърчавам ви, скъпи приятели, преди да планувате сватбата си да помечтаете. Да си припомните защо се обичате, да се обърнете към това кои сте и независимо от роднини, приятели и традиции, да се осмелите да сътворите тържеството си такова, каквото го искате. При това, не защото "това си е вашата сватба", а защото в истинската любов "трябва" не съществува. Там е свобода.
Снимки:
Алекс Пенева
.jpg)
+copy.jpg)
