събота, 18 май 2013 г.

Явор и Татяна в "Сватбата на нашите мечти"


Здравейте, приятели!
Извиняваме се, че ви накарахме да чакате толкова дълго, за да ви разкрием, кои ще са главните герои в "Сватбата на нашите мечти". Двойката, която единодушно избрахме, се нуждаеше от малко време, за да съобщи радостната новина на близките преди ние да я оповестим.
Явор Великов и Татяна Ковачева ни спечелиха с искрената си история, но за съжаление не можем да публикуваме писмото, което ни изпратиха, защото ни помолиха да не правим достояние един толкова личен и съкровен за тях разказ.
Сега ни предстои да организираме една незабравима и много вълнуваща сватба, която да сложи началото на един прекрасен семеен живот за Явор и Татяна. 



понеделник, 13 май 2013 г.

"Сватбата на нашите мечти" вече има своите победители

Здравейте, приятели!
Победителите в конкурса " Сватбата на нашите мечти" вече са известни.
Позволяваме си да не ви ги съобщим в този момент, защото самите те научиха новината тази вечер и искаме да им оставим възможността първи да споделят новината с близките и приятелите си. Обещаваме, че след няколко дена ще съобщим имената им с вас.

снимка: facebook
Благодарим на всички, които решиха да участват и да споделят историите си с нас. 

четвъртък, 2 май 2013 г.

Сватбата на нашите мечти


Здравейте, приятели!
30 април беше последният ден за изпращане на писма за участие в конкурса ''Сватбата на нашите мечти". Писмата, който получихме са само 5, но пък  са прекрасни и от тях лъха любов. Благодарим на всички, решили да участват. След празничните дни ще се свържем с двойките за да им дадем повече информация какво следва. 
Весели празници!

сряда, 1 май 2013 г.

Сватбен указател

снимка:www.lionseo.com


Здравейте, приятели!
Решихме да създадем страница с контакти на сватбени фотографи, видеооператори, музиканти, диджеи и други професионалисти, работещи гр. Русе в сферата на сватбените услуги.

Целта на занятието е да улесним връзката между работещите в бранша и бъдещите младоженци. 

Страницата ще бъде обновявана с нови контакти, а ако Вие сте професионалист, работещ в сферата на сватбените услуги и желаете да впишем Вашето име и данни, пишете ни на troinovaje@abv.bg . 

Контактите вписани до този момент са взети от официалните страници на професионалистите и " Тройно въже" не носи отговорност за качеството на услугите, които предоставят и актуалността на данните, който са посочили.

понеделник, 29 април 2013 г.

Тройно въже и маймунките

Днес ще ви разкажем в снимки и възгласи за един прекрасен празник, който успяхме да изживеем благодарение на едно слънчево семейство:).  Широката усмивка, елегантността  и топлината на Деси не могат да останат  незабелязани, и да не събудят симпатии. Скоро след като се запознах с нея, с Венета взехме решение да реализираме "Тройното си въже". Като всяко ново начинание и това ни носеше доза колебание, съмнения и тревоги...  Без да ни познава добре, Деси ни окуражаваше мило с насърчители коментари и доста често всяка нейна дума  беше като мехлем за нас:).
снимка: Юлия Гарбозанова
Преди около месец ни потърси, за да ни попита дали организираме детски рождени дни. Истината е, че планувахме във времето напред да се занимаваме с подобна организация, но не бяхме предполагали, че ще е толкова скоро. Предложението да се заемем с този важен за нея и семейството ѝ ден ни даде криле. Идеята ѝ беше чудесна и много подходяща за един двугодишен младеж. Беше замислила маймунско парти с подаръчета за малките маймунки, забавления и игри. На помощ се беше притекла и лелята на малката маймунка, Коце, която беше подбрала и изпратила чак от Англия  част от аксесоарите за маймунския рожден ден, които ние да аранжираме и подредим. Подаръчетата и табелката Вени изработи и съобрази умело с цялата маймунска атмосфера. Разбира се, парти без официално поканена маймунка, в ролята на която влезе една невероятна професионалистка и наша близка. Благодарим ти, Светле! 
Оставаше ни само да играем, да се смеем и да похапнем торта по маймунски.
Емоциите, който изживяхме благодарение на Деси, съпругът ѝ и очарователния малък мъж, бяха страхотни. Да не забравя да спомена  всички малки и големи гости на  Коце, които дълго време ще помним.
Благодарим ви!
снимка: Юлия Гарбозанова
снимка: Юлия Гарбозанова

снимка: Юлия Гарбозанова 
снимка: Юлия Гарбозанова
снимка: Юлия Гарбозанова
снимка: Юлия Гарбозанова

снимка: Юлия Гарбозанова

сряда, 17 април 2013 г.

История за "буклите" и мечтите

Днес сме си поканили на гости Нина Спасова, тя е коафьор и собственик на салон, но преди да й задам дежурните въпроси много искам да ви разкажа нещо:). Познавам Нина от доста време и никога не забравих историята й. Започнах да работя в един малък салон, като маникюрист-рисуването има много приложения. Нина беше една от фризьорките в салона и когато нямах клиенти обичах да я гледам как работи, хванеше ли ножицата сякаш всичко друго изчезваше. За нея  разказаха как един ден е прочела обява, в която набират фризьорки, без грам опит се хваща и отива на място, обяснява, че мечтае от малка за това и сега няма да изпусне  шанса си.Чудех се дали не е изглеждала, наивно и несериозно, но все пак я взимат  в същия този салон, в който я срещнах. За броени месеци  от момиче, никога не хващало ножица става една от най-добрите. Когато се уморя от рутината и съм на път да се откажа от своята мечта отивам да погледам как Нина, не просто подстригва, а твори. Запознайте се с нея и никога не оставяйте желанията на сърцето си да тлеят.  
-Здрасти, Нина. От колко време се занимаваш с коафьорство и как реши да започнеш? Знам , че историята е интересна, разкажи ни я?
-Занимавам се с професията от 10 години. Относно как реших да се занимавам с това- просто сбъднах детската си мечта. Имах късмета да попадна на добър учител, който даде всичко от себе си за да бъда това което съм.
-Днес работиш в собствен салон, труден ли беше пътят до тук?
-Не беше никак лесно, но се гордея с това, което съм постигнала до момента. Разбира се, няма да спирам да се развивам и да вървя напред, и нагоре.
-Кой са нещата, от които черпиш вдъхновение за работата си?
-Вдъхновение са ми самите клиенти, стилът им на обличане, характерът им -отбелязвам, че това как говорят и се държат е от значение, защото така бих избрала точната визия, която ще отговаря на желанията им. Предполагам всички знаят, че фризьорите са и психолози, макар и без завършено образование за това :).
-Съгласна ли си,че фризьорът е личният лекар за косата на една жена?
-Абсолютно съм съгласна, фризьорът може да постави "диагноза" на косата и да препоръча правилните продукти, от които се нуждае.
-Кой са тайните на здравата и красива коса, може ли да се постигне тя дори, когато не ти е генетично заложена?
-За да бъде косата здрава и красива задължително е да се подстригва периодично ( веднъж на 2-3 месеца), да се използват правилните продукти според типа коса  и най-вече умерено третиране, като боядисване, изправяне и навиване. Препоръчвам на всички да не правят тези процедури сами, а да посещават фризьорите си. В салоните се използват професионални продукти, щадящи и правилно подбрани според нуждите на косата.
-Дай ни няколко съвета как да постигаме здраве и свежест за косите си?
-Хубаво е периодично да се правят подхранващи терапии, зависи разбира се кой от какво има нужда. За целта се доверете на фризьора си и се съветвайте повече с него. Когато тялото има нужда от лечение се обръщаме към лекарите си и те изписват лечение, така е и с косите ни.
-В навечерието на баловете ми се иска да поговорим за бъдещите абитуриенти. Кой са последните модни тенденции и как трябва да изглежда прическата на една млада красива дама в балната нощ според теб?
-Актуални в момента са небрежни или естествени коси с леко преливни кичури, които дават един страхотен завършек на балната прическа. Момичетата на тази възраст са достатъчно красиви и наша работа е да подчертаем това. Да накараме хората да забележат момичето, а не само прическата или грима.
-Случва ли се често клиентите да оставят избора за прическа в твоите ръце?
-За моя голяма радост се случва доста често. Това, че клиентите ми се доверяват изцяло, ме кара да се чувствам щастлива и горда.
-Да поговорим малко за сватбените прически, по какво се различава една сватбена прическа от тази за прием или специален случай?
Сватбената прическа изисквали повече умения и време от страна на фризьора?
-Сватбеният ден е един от най-важните в живота на всяка жена, от собствен опит го знам :). Затова, когато правя сватбена прическа се старая да дам всичко от себе си, за да може булката да се чувства спокойна, и когато разглежда снимките да харесва всяка една част от прическата.
-Има ли булка, която няма да забравиш и защо?
-Има една, която няма да забравя,  защото направих абсолютно нестандартна и шантава  прическа. Много харесвам различните неща, винаги съм бягала от рутината.
-Как би посъветвала булките и абитуриентите да подхождат към избора си на прическа?
-Трябва да съчетаят прическата с облеклото, да се съобразят със стилът си като цяло (как се обличат и какви прически си правят в ежедневието), за да може да се чувстват комфортно в празничния ден.
-Не мога да не спомена , че ти си част от екипа на „Сватбата на нашите мечти”. Защо реши да участваш в това начинание?
-Защото много ми хареса идеята и имаме възможност  да зарадваме една двойка, която ще заслужава това.
-Ти ще си специалиста, който ще се погрижи за част от визията на младоженците ни съвсем безвъзмездно, смяташ ли , че това може да не е единичен случай , а да стане практика?
-Бих се радвала да има още такива случаи, защото много хора не могат да си позволят всичко, което ние ще им дадем. Да видиш колко са щастливи хората е най-голямото признание за това което правиш.
-Просто занаят или изкуство е за теб работата ти?
-Изкуство, защото всяка коса за мен е платно на, което трябва да нарисувам най-красивата картина.
-Какво би посъветвала момичетата и момчетата тръгнали по пътя на коафьорството?
-Съветвам ги да продължат да учат, дори и след като са започнали да практикуват, защото тенденциите се менят постоянно и винаги има какво да се научи.
-Случвало ли ти се е да искаш да се откажеш от професията, защо? Какво те накара да останеш в бранша?
-Никога не съм мислила да се отказвам от професията си, смятам че това е моето призвание. Много съм  щастлива когато работя.
-Един коафьор трябва ли да има талант за това или може да се научи, като занаятчийство?
-Трябва да има талант. Всеки може да научи суровия материал, но след това трябва да го развиеш по твой си начин. Ако таланта го няма не могат да се получат нещата.
-Кой са най-трудните моменти в работата ти?
-Работата ми дава само удоволствие и не мисля че има нещо което да ме затруднява.
-Как си почиваш от умората в професията и има ли пренасищане?
-Няма пренасищане, винаги се правят нови и различни неща, както хората така и прическите им са различни. Има разнообразе и това ми стига.
-Има ли някой от който все още се учиш и възхищаваш в бранша?
-Винаги ще се уча, защото искам да се развивам. А  дали имам някой, на който се възхищавам- има. Всички сме различни и винаги можеш да видиш нещо ново, дори и от твои ученици. 
  
 Не знам дали прочетеното е било интересно за вас, но от както познавам Нина искам да разкажа тази история и тя съвсем не е с цел да  рекламирам някого. Мечтите винаги са от значение, ако имаш смелост да ги последваш и нейните "Фукли с букли" са доказателство, че умения и опит се придобиват, но първо е нужно да си имал своята малка детска мечта.

понеделник, 15 април 2013 г.

Романтична изненада...Какво обичам в теб?



снимка:www.google.com

Преди време гледах филм, който до известна степен промени живота ми или поне насочи част от него в съвсем друга посока. Филмът е очевидно стар и човек не би казал, че е произведение на изкуството, но има интересен сюжет и непременно те кара да се замислиш дали това, което показва,  е наистина възможно.

Няма да ви го разказвам, защото ако решите да го гледате, едва ли ще ви е интересно, но след кратко търсене в Интернет се оказа, че има книга базирана на него (или обратното...не разбрах). 

Тя представлява съвкупност от 40 предизвикателства, по едно от които да изпълняваш всеки ден, така че да покажеш на съпруга/та си, че го обичаш, като крайната цел е да заздравиш или спасиш брака си.


Едно от предизвикателствата  беше да съставиш списък на качествата, които обичаш в партньора си, да отидеш при него и да му кажеш колко си благодарен и щастлив, че той е такъв. Към предизвикателството имаше и малко бележки. 
Авторът обясняваше, че е важно как мислим за партньора си, защото това се отразява върху отношението ни към него. Ако мислим винаги за лошите му черти, ще бъдем вечно огорчени и ще се държим все по-зле с него, но ако мислим за добрите, ще го ценим повече и следователно ще се държим по друг начин.

Признавам, че ако и да бях съгласна с написаното, подцених предизвикателството. Звучеше ми малко сладникаво, напудрено и леко повърхностно. 
Същевременно, обаче, оцених, че не прекарвам много време в добри мисли за любимия си човек. Дори напротив - открих, че с годините съм започнала да го подценявам, да търся грешките му и лошите му страни...Сякаш той е някак "другата страна", от която трябва да се пазя...
Изведнъж се почувствах ужасно изобличена. Бях сигурна, че подобен списък би ме затруднил...и е факт, че в началото беше много кратък. 
Мислиш си, че обичаш някого, че правиш всичко за него, че по-често ( да не кажа "винаги" ) той е виновен, защото никога не  прави каквото и както трябва...а един ден просто се оказва, че ти не си оценявал другия достатъчно и си бил отвратително неблагодарен. 

Но си поставих цел. Казах си, че след като ще се омъжвам за този човек, след като сме заедно от толкова време, ще си спомня всички онези неща, които обичам и ценя в него... Истината е, че свикнеш ли веднъж да подценяваш е много трудно да започнеш да оценяваш. Но малко по малко промяната настъпва. В крайна сметка списъкът не е спирал да расте оттогава :), но на онзи етап се превърна в малка романтична изненада.

Написах качествата върху сърца и олепих с тях една цяла стена в стаята на любимия в момент, в който не си е вкъщи, за да може да се изненада, когато се прибере от работа. 
Иска ми се да можех да ви опиша или цитирам това, което чух, когато ми се обади открил изненадата си. 
За всичките години, в които сме били заедно, винаги съм се старала да го изненадвам и да му правя хубави подаръци и определено не очаквах да ми каже, че за него това е най-хубавият от всички...

"Открих", че думите имат значение. Да оценяваш и да  издигаш другия е невероятна сила, произвеждаща не само моментно щастие, но изграждаща човека, караща го да утвърждава другите на свой ред и да продължи да развива качествата и потенциала си. Струва си да опиташ!